Как туберкулозата и бесът създадоха вампирите...

Съвременната популярна култура гъмжи от интересни персонажи, които пият кръв... и живеят вечно.
Филми и сериали като „Бъфи - убийцата на вампири", „Дневниците на вампира" (тук, да не забравяме, има българско участие!) и „Здрач" се погрижиха да популяризират модерната концепция за добрия (или пък лошия) загадъчен вампир, който, естествено, е непорочно красив, вечно млад и силно загадъчен...

Казах ли вече силно загадъчен?

Ако ви кажа, че през XVIII и XIX век вампири са обикаляли из улиците и са плашели населението на Северна Америка и Европа (че какво му е страшното пък на Едуард Кулен...), вероятно ще ме сметнете за луда и ще се погрижите да ме специализират на 5-и километър по възможно най-експедитивния начин.

Това, което ви казвам, е факт... или поне така е смятала голяма част от населението и сякаш е имало безброй доказателства, които да потвърдят тази интересна (в нашето съвремие - налудничава) теория.

Възникването на концепцията за „вампирите" е пряко свързано със серия от епидемии на различни заболявания в промеждутъка на XVIII и XIX век.

През XVIII век в Ню Ингланд избухва епидемия от туберкулоза - инфекциозна болест, която ние много добре познаваме и знаем, че се причинява от бактерия.
Преди това да ни бъде понятно, докторите не са имали никаква представа как се лекуват този тип заболявания, нито какво ги причинява или как биха могли да бъдат избегнати.


Туберкулозата, наричана още „бялата чума", е причина за смъртта на над 2% от населението на Ню Ингланд. Без антибиотици или лекарства, вариантите за лечение били два - санаториум (за тези, които са били финансово благоразположени) или... бабешки лекове и... „странни" обяснения за появата на болестта. (Иначе казано, бабини деветини, бабини трънкини.. разбрахте ме.)
Туберкулозата си е била нещо страшничко. Хората се страхували не само от заболяването и потенциално инфектиране (имаме предвид, че още не са били сигурни дори как се предава заболяването.)

Лекар по това време дори описал как симптомите на болните предизвиквали панически ужас у околните.
Взимайки предвид това, че през този исторически времеви пояс повечето от хората сляпо вярвали в свръхестественото, а и отчитайки липсата на прилична информация и обяснение, можем лесно да си дадем сметка, че симптоми като умора, липса на апетит и загуба на тегло умело биха могли да се намърдат в съзнанието на тогавашния човек и добре да му развихрят въображението.
И така лека по-лека да забележим как симптомите на туберкулозата малко по малко се припокриват с тези на... вампиризма.
Пенсиониран археолог от Кънектикът прекарал време, разкопавайки останките на „вампири", погребани през 1800-те години, в свое изказване посочва, че симптомите сякаш предполагат нещо или някой да „изсмуква" живота на жертите...

Това всъщност пробужда концепцията за „кръвопиещите" вампири.




Туберкулозата, известна като „бялата чума", е наричана така и поради факта, че заболелите са бледи...
Отнемало дни, преди симптомите да се появят, което било напълно достатъчен период от време да бъдат заразени и останалите членове на семейството.
Поради липсата на познания и върлуващите суеверия, хората достигнали до заключение, че техните мъртви близки се въздигали от гроба, за да изпият живота им от тях и да ги приласкаят в отвъдния свят...
Хората се страхували особено много и от туберкулозата, и от вероятността близките им да ги замъкнат в гроба (откровено, и двата варианта не ми се струват особено приятни), а параноята и страхът властвали в пространството, раждайки безумия.
Някои граждани изравяли останките на мъртвите „вампири" и ги „доубивали", за да не безчинстват и привикват хората към отвъдния свят. Това впоследствие било наречено „терапевтична ексхумация"... (Спекулативно дали терапевтичната част е свързана със заболелия вампир, или с уплашените до смърт близки?)
Хората започнали натрапчиво да изравят близките си и да се „погрижат" те да не се надигнат от отвъдния свят...

Да предположим, че това си има своята терапевтична страна, примерно... (Какво по-хубаво от това да си сигурен, че злата ти тъща или свекърва няма да те преследва и да иска да доизпие и без това мъчния ти живот?!)

Процедурите, които се прилагали против „вампирясване", били различни.

В Масачузетс и Мейн, например, просто обръщали останките на близките си наобратно.
В други региони нещата не били толкова нежни. Считали, че ако в сърцето на покойника има наличие на кръв - той неминуемо е вампир. Това значело, че едно унищожаване на въпросната част от тялото би могло да послужи за унищожаване на това изчадие адско... Примерно.

Няма да навлизам в красиви подробности, които не са особено подходящи за такъв прекрасен ден като днешния.
И докато туберкулозата обяснява доста легендата за вампирите, е напълно възможно тя да не е единствен виновник за създаването на образа на съвременния загадъчен вампир.






Та да приемем, че туберкулозата е имала силна подкрепа от друга болест, която е била широко разпространена през онези прекрасни времена на фамилна обич и разбирателства - бяс.

Бяс, който доказано и между хора, и между животни, се предава чрез ухапване... Звучи учудващо познато и сходно с.. 
Да, да... Ясно ви е.

Също така бесът предизвиква симптоми като непоносимост към слънчева светлина и силни миризми... като... ЧЕСЪН!

Основна проверка дали си болен от бяс била дали би могъл да изтърпиш отражението си в огледалото.

Сексуализацията на вампирите още от Дракула, та и до днес, би могла също да се свърже с част от симптоматиката на беса - безсънието... и повишеното либидо.

Тъй като бесът е бил широко разпространен и сред животните, оттам върлуват и доста легенди, свързани с трансформацията на нашите зъбати приятели в други биологични видове.

Всъщност преди Едуард и Деймън вампирите явно са изглеждали по доста по-особен начин... 
Аз май предпочитам съвременните адаптации и модерната концепция за вампиризма.
Пък макар блестящи на слънце, сладникави и влюбчиви... Какво по-хубаво?