Кисинджър: "Европейските лидери загубиха усещането си за посока на континента"

Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър казва, че геополитиката днес изисква „Никсънова гъвкавост“, за да помогне за успокояване на конфликтите между САЩ и Китай, както и между Русия и останалата част от Европа.

Топ-дипломатът на Никсън, сега на 99 г., говори за днешните връзки САЩ-Китай, както и по други важни глобални въпроси.

Докато предупреждава, че Китай не бива да става глобален хегемон, човекът, който помогна да се възстановят връзките между САЩ и Китай през 70-те години на миналия век, каза, че президентът Джо Байдън трябва да внимава да не позволи вътрешната политика да се намесва във „важността на разбирането на постоянството на Китай“. 

„Байдън и предишните държавни администрации бяха твърде много повлияни от вътрешните аспекти на гледната точка за Китай“, каза 99-годишният Кисинджър в интервю във вторник в Ню Йорк с главния редактор на Bloomberg News Джон Микълтуейт. „Разбира се, важно е да се предотврати хегемонията на Китай, или на която и да е друга държава.“

Но „това не е нещо, което може да се постигне чрез безкрайни конфронтации“, добави той в интервюто, продуцирано от Intelligence Squared US и How To Academy. Той и преди е казвал, че все по-враждебните отношения между САЩ и Китай носят риск от глобална „катастрофа, сравнима с Първата световна война“.

Бившият президент на САЩ Ричард Никсън води кампания през 60-те години на миналия век като яростен антикомунист, но изненада много от поддръжниците си, като реши да ангажира Китай на Мао Цзедун и посети Пекин през 1972 г. – пътуване, което се превърна в историческа повратна точка и за двете нации.

Геополитиката и отношенията между великите сили са централна тема в новата книга на Кисинджър „Лидерство: Шест изследвания на световни стратегии“, която се фокусира върху шестима ключови лидери: германския Конрад Аденауер, френския Шарл дьо Гол, президента на САЩ Никсън, египетския Ануар Садат, министър-председателя на Обединеното кралство Маргарет Татчър и влиятелния първи премиер на Сингапур Лий Куан Ю.

През почти вековния си живот Кисинджър е познавал и шестимата лидери, чиито примери цитира, а чрез консултантската си фирма продължава да е търсен глас по глобалните въпроси от Пекин до Вашингтон.

Преглеждайки представянето на днешните европейски лидери - от френския президент Еманюел Макрон до германския канцлер Олаф Шолц, Кисинджър казва, че го натъжава, че сегашното „европейско лидерство няма чувството за посока и мисия“, каквото предишни държавни глави, като Аденауер и дьо Гол, са привнесли в своите роли.

За най-голямата криза в Европа – войната на Русия в Украйна, Кисинджър казва, че коментарите му от по-рано тази година за отправната точка за договорен край на войната са били разчетени погрешно. Казвайки, че смята, че времето за преговори наближава, той казва, че дискусиите за бъдещето на Крим трябва да бъдат оставени за преговори, а не определени преди конфликтът да бъде прекъснат. Крим беше територия на Украйна преди Русия да го превземе през 2014 г.

Кисинджър не вижда китайска инвазия в Тайван през следващото десетилетие.

А относно сътресенията около Брекзит, Кисинджър казва, че възгледът на Дьо Гол – че Великобритания „никога няма да бъде пълноправен член на европейската общност“ – се е оказал оправдан.

Запитан как лидерите, описани в книгата му, биха се справили в днешния свят, Кисинджър казва, че Лий от Сингапур би бил най-добрият от шестимата да служи като президент на САЩ, ако такова нещо беше възможно, а също и най-добрият в справянето с дългосрочното предизвикателство на климатичните промени.

Притиснат кой би бил най-силният преговарящ с руския президент Владимир Путин, Кисинджър избира французина Дьо Гол, след което добавя: „Никсън би бил доста добър“.

Никсън беше „много добър външнополитически президент. Той се самоунищожи у дома“, казва Кисинджър.

На по-малко тежък въпрос, Кисинджър каза, че Тачър, британската „Желязна лейди“, която се изправи срещу синдикатите у дома и диктатурата на Аржентина в чужбина, като същевременно стана най-дълго управлявалият министър-председател на своята нация за 20-ти век, би била неговият избор за най-интересна компания за вечеря.

„Смел човек“, отговаря Микълтуейт.