Защо парфюмеристите "слушат" парфюмите, а не ги миришат?

Знаете ли, че всяко музикално произведение може да бъде приложено в парфюмерията и обратно? Именно затова в целия парфюмериен свят парфюмите се "слушат", а не се миришат. Но откъде идва тази реакция и защо парфюмерийното изкуство се сравнява с музиката? На този въпрос отговаря порталът faktodrom.com.

В края на далечния ХІХ век, през 1877 г., английският химик-парфюмерист Джордж Уилям Септимус Пиес създава и публикува своя авторска теория, в която сравнява ароматите на природата и летливостта на амплитудата на трептенията на звука.

Майсторът твърдял, че колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-висок ще бъде звукът и обратно, колкото по-малка е амплитудата на трептенията, толкова по-малко ще бъде въздействието върху слуха. Септимус подчертавал, че кратките и интензивни звуци с висока амплитуда ни въздействат по същия начин, както тежките и силни аромати.

В тази теория всички ароматни вещества, известни по това време, съответствали и са съпоставени с хроматичните гами, в които нотата "ДО" се асоциира с аромата на ананас, нотата "РЕ" в първава октава - с аромата на теменужка, нотата "РЕ" в трета октава - с аромата на бергамотово масло.

По това време се появява и известната концепция за хармоничното съчетание на аромати в единна сложна композиция. След това фразата "слушам аромата на парфюма " влиза в употреба по целия свят.

Интересното е, че обонятелната (олфакторна) памет на човека се отнася към един от дълготрайните видове памет. Човек получава обонятелна памет по рождение, както и всички други видове дълготрайна и къса памет. Обонятелната памет е най-мощната и надеждна памет на човека.

Олфакторният слух (обонятелен слух, обонятелна памет) точно като музикалният слух (слухова памет) обикновено се развива много добре при повечето хора. Например, в миналото децата са били обучавани като чираци на парфюмеристите по същия начин, по който сега се обучават в музикална школа или музикално училище.

Най-добре е обонятелната (олфакторна) памет, както и музикалният слух, да се развиват от ранна детска възраст. Именно затова старото парфюмерийно изкуство в повечето случаи е било династично, а гениалните парфюмеристи в света са изключително малко.