Опазването на пандата е довело до изчезването на леопардите и вълците

Но усилията за нейното съхраняване, изглежда, никак не помагат на други големи бозайници, споделящи нейните местообитания.

Това са изводите от проучване, публикувано на 3 август, което показва драматичния спад на популацията на леопардите, вълците и други хищници, съседи на пандите.

Голямата панда спечели сърцата на любителите на животни по целия свят. Изображенията на това мило създание с големи мастиленочерни петна около очите, хранещо се с бамбукови филизи, станаха символ на глобалните усилия за опазване на биоразнообразието. Откакто започна тази кампания, Китай обяви война на бракониерите, забрани търговията с кожи от панда и очерта десетки защитени местообитания на картата си.

Стратегията се счита за една от най-амбициозните и популярни програми за спасяване на вид, застрашен от изчезване, и което е най-важното, тя проработи. Пандата беше премахната от списъка на застрашените видове от Международния съюз за защита на природата през 2016 г., въпреки че остава „уязвима“.

Ново научно изследване обаче, публикувано в списание Nature Ecology and Evolution, постави под съмнение идеята, че усилията за защита на пандата автоматично помагат на всички други животни на нейната територия.

Изследователите установили, че леопардът, барсът, вълкът и азиатското диво куче почти са изчезнали от по-голямата част от защитените местообитания на голямата панда от 1960 г.

Изследването „показва недостатъчността на опазването на пандата за защита на тези големи видове месоядни животни", казва неговият ръководител Шен Ли от Пекинския университет.

Авторите сравняват данните от проучванията от 50-те до 70-те години на миналия век с информацията от почти 8000 фотокапани между 2008 и 2018 г. Те открили, че леопардите са изчезнали от 81% от местообитанията на пандата, снежните леопарди - от 38%, вълците - от 77%, и азиатските диви кучета - от 95% от тях.

Хищниците са изправени пред сериозни заплахи от бракониери, горска сеч и болести, установило проучването.

Според авторите ключовото предизвикателство е, че макар пандите да имат обхват до 13 квадратни километра, четирите големи хищници могат да скитат на площ над 100 квадратни километра около дома си.

Шен Ли твърди, че индивидуалните местообитания на пандите – обикновено около 300-400 кв. км, са твърде малки, за да поддържат „жизнеспособна популация от големи месоядни животни като леопардите“.

Опазването на пандата е помогнало да се защитят някои животни, като малките хищници, фазаните и др.

„Неспособността ни да защитим големите видове хищници не компрометира значението на пандата като ефективен чадър, който добре е приютил много други видове", добавя той. Но призовава при всички бъдещи усилия да не се ограничаваме само до опазването на отделен вид или конкретни животни с „огромна харизма", а да се съсредоточим върху по-широкото възстановяване на естествените местообитания на всички животни.

Възстановяването на големи популации хищници би „повишило устойчивостта на екосистемите не само за пандите, но и за други диви видове", добавя изследователят.