Злорадства ли ЕС за падането на Борис Джонсън?

В момента всички упражняват остроумието си по темата и открито изразяват обществената тайна, че нашумелият британски премиер не е обичан в Европа. Журналист дори попитал Европейската комисия дали е поръчала достатъчно шампанско, за да отпразнува провала на Джонсън, но получил отговора. „Тук консумацията на алкохол е много ограничена" - недвусмислен намек за обвиненията, които Джонсън претърпя, за да признае в крайна сметка, че има "проблем с алкохола".

Този т. нар. „проблем” предизвика доста скандали, но не само те доведоха до отстраняването или до имиджа на Джонсън в Европа. Той предизвика неприязънта на ЕС и заради Brexit, чийто пламенен идеолог беше, но и заради отношението му към Брюксел по проблемите с напускането на ЕС от страна, съосновател на Евросъюза. Ако в този момент трябва да се изрази мнението на европейските политици към „делото на живота” на Джонсън, то най-учтивата характеристика би била „двуличен”. 

Лидерите на ЕС го обвиняват, че е използвал Brexit като собстена пиар-кампания и не е бил честен с британците относно реалните последици от тази ключова стъпка – или още по-зле - самият той не е бил наясно с това. Вместо да държи на думата си по споразуменията с ЕС, Джонсън не спря да променя позициите си и мнозина са на мнение, че е бил по-зает да играе политически театър на Острова, но не и да изпълнява поетите международни задължения. 

Законопроектът на правителството на Джонсън за едностранно пренаписване на международния договор за Северна Ирландия след Brexit, смути дори най-въздържаните политици в ЕС. За Франция никога не е било проблем да критикува остро Brexit, но критичността на Берлин е нещо ново. Преди седмица външният министър на Германия Анналена Бербок отправи едва завоалиран удар към Джонсън с думите: „Лондон едностранно нарушава споразумения заради собствените си предвидими мотиви. Ние в ЕС не можем да приемем това”. Най-големият немски таблоид Bild събра две в едно, със заглавието си „Борекзит“, придружено с пожеланието „Чао, чао, Борис“.

Дори верни съюзници на Обединеното кралство, като Дания и Нидерландия започнаха да показват ясни признаци на нетърпимост спрямо ходовете на Джонсън. Отношенията с Република Ирландия също станаха „напрегнати и предизвикателни” според ирландския премиер Мишел Мартин, който отбеляза, че оттеглянето на Джонсън може би е възможност за „рестартиране”. Подобен оптимизъм изрази в Twitter и бившият преговарящ за Brexit от страна на ЕС Мишел Барние, който се надява, че за Евросъюза и Обединеното кралство може би настъпва нова глава в посоката на „по-приятелски и по-конструктивни отношения, с повече уважение към поетите ангажименти”.

Същевременно мнозина политици в Европа смятат, че ако Джонсън си отива, то „делата му” остават и като цяло, политиката на британските консерватори може да не се различава особено от стила „Джонсън”. „Тази оставка означава повече несигурност за нас, европейците, поредна проява на манията на Обединеното кралство към вътрешните му драми, вместо да отвори поглед навън към партньорите зад граница, и то в условията на войната, която се води на нашия континент. Обединеното кралство трябва да се овладее” – това се думите на дипломат от ЕС, „особено уморен от дългогодишната си работа по Brexit”, коментира ВВС, без да цитира името му, но стилът е доста типичен за Гай Верхофщад.

Същевременно обаче, и ЕС, и САЩ, и НАТО не биха бързали "да отписват" Борис Джонсън, осъзнавайки празнината, която ще остави оттеглянето му в позицията за войната в Украйна и отношението към Русия. Още миналия декември, месеци преди инвазията на Кремъл, министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки каза пред журналисти, че г-н Джонсън ясно разбира руската заплаха, за разлика от много други лидери на Запада. Борис Джонсън убеди света, че неговата позиция е позиция на Обединеното кралство и ЕС се надява това да не се промени.