Тъмната страна на зеления преход

Този ход ще направи революция в автомобилния пазар на Стария континент, развивайки го като трети по големина в света след Китай и САЩ и ще ускори глобалната трансформация на автомобилостроенето към електромобилите и производството на батерии. Но ЕП пропусна да спомене, че светът не може да добива и пречиства огромните количества минерали, необходими за батериите – литий, никел, кобалт, манган, паладий и други – поне не в темпо и мащаби, близки до бързия глобален преход към електрическите превозни средства. 

Един анализ на foreignpolicy.com посочва, че именно в батериите прозира нелицеприятната тайна на зелената революция - нейният ненаситен глад за ресурси, които се произвеждат чрез едни от най-замърсяващите технологии в развиващите се срани. Изглежда отново ще се повтори познатият пагубен сценарий - систематично извличане на суровини от глобалния юг, от което развитите страни ще станат още по-богати, съсипвайки околната среда в развиващия се свят и обричайки го на вечна изостаналост и перманентно нарушаване на човешките права. 

Някои страни като Индонезия и Боливия правят опити да се противопоставят на тази тенденция, стремейки се например не просто да изнасят запасите си от литий, но и да ги преработват. Засега обаче резултатите им са слаби. Същевременно добивът на металите за батерии придобива и стратегическо значение, подобно на петрола и за развиващите се страни със значителни ресурси ще бъде много трудно да предпазят икономиките си от предначертаната посока на геополитиката. 

Днес китайски компании контролират 60% от глобалните резерви на кобалт и 80% от световния капацитет за рафинирането му. Една единствена китайска компания, CATL, държи една трета от световния пазар на батерии, произвеждани в големия си процент с редки метали, добити в Демократична република Конго, където друг китайски гигант - China Molybdenum купи една от най-големите кобалтови мини в света. 

В Африка Китай е „напред” и с мащабна железопътна и пристанищна инфраструктура от поне 46 порта на юг от Сахара, финансирани и изградени от китайски компании. Това позволява на Китай да разширява добива на ценни ресурси с подходи от колониалната ера - лоши трудови условия, нарушаване на екологичните стандарти и човешките права, както и крайно ниско заплащане, включително използване на детски труд срещу $2 за 12-часов работен ден. Изостават и проектите за строеж на училища, болници и друга социална инфраструктура, обещани от Китай като част от сделките за добив на минерали.

Но и САЩ са на нисък старт. През май администрацията на Байдън обяви план от $ 3 милиарда за стимулиране на вътрешното производство на батерии за електромобили и Вашингтон насочи погледа си към Конго и китайския бизнес там. Централноафриканската държава с размери колкото Западна Европа и огромни ресурси, в много отношения е ключова за икономическия просперитет на целия африкански континент. Същевременно, африканските икономики са далеч от интегриране, въпреки създадената през 2018 г. Африканска зона за свободна търговия - най-голямата от този тип в света, която поне на хартия обхващаща 43 държави. 

Неотдавна ЕС обяви мащабна инвестиционна програма за Африка с подчертан фокус върху развитието на страните на континента, но за конкретни споразумения все още малко се говори – може би и заради процъфтяващата корупция, подхранвана щедро от сегашните големи инвеститори. 

Но дори подобна диверсификация да се случи, тя не е гаранция, че енергийният преход няма да предизвика нова битка за африканските ресурси, от която населението на Африка едва ли ще има особена полза – защото всъщност, цялата логика на „зеления преход” гледа в друга посока - да осигури просперитет у дома – в Китай, САЩ или Западна Европа, но не и в Африка.