"Тихото самоубийство": когато ядеш, ходиш, дишаш, но вече не живееш

Когато певицата Мария Калас умира, съпругата на любовника й Джузепе Ди Стефано казва странни думи: "Мария извърши "тихо самоубийство". Тя не нарушава божжията забрана и не вдигна ръка върху себе си; тя просто напълно загубва интерес към живота... Тя спира да живее. Тя е опустошена; изчезва смисълът. Изчезва енергията на живота. Вече няма защо да пее и за какво да живее.

Тя се влюбва в милионера Онасис и го обича. Изоставя съпруга си заради него; Онасис се развежда със съпругата си, която не му прощава измяната. Мария умее да постига своето! И получава това, което иска: милионера Онасис. Напуска мъжа си, който я обича, обезпечава финансово, грижи се за нея. Е, случва се; няма за какво да я осъждаме. Това е любов!

Скоро след това обаче Онасис започва да изневерява на Мария и да я пренебрегва. Периодът на влюбване при него отминава бързо. И той унижава певицата пред всички, както някога майка й я унижава в детството. А после я принуждава да се отърве от бебето си; тогава тя е на 43 години. 

Трудно е да заставиш жена на тази възраст, доста заможна и известна, да се отърве от детето си, ако тя се противопоставя на това. Мария сякаш се съпротивлява, но не прекалено силно. Защото тя не иска да загуби Онасис! Така детето вече го няма. А милионерът подарява на Мария кожено палто за това. Е, по-точно кожена наметка; вероятно тя ще е по-скъпа от коженото палто. И е модно нещо, освен това.

А след това милионерът я изоставя. Оженва се за Жаклин Кенеди. Мария напълно загубва гласа си от силните преживявания и вече не може да пее както преди.

Тогава тя се запознава със съпружеската двойка Ди Стефано. Джузепе също е оперен певец; той се трогва от тежката съдба на Мария и започва да й помага по всякакъв начин, така че тя отново да стане звезда. Работата лекува! И съпругата на Джузепе също подкрепя певицата. Докато не разбира един ден, че тя спи със съпруга й. И дори публично намеква за връзката им в интервю...  А налите все пак те дружат! Съпругата се смята за приятелка на Мария…

Тя написва тъжно писмо до Мария. Но как така? Та нали ние сме приятелки. Ти знаеш, че съпругът ми е всичко за мен! Аз живея за него. Защо постъпваш така... Какво искаш? Е, защо ти... - напълно безпомощно писмо от човек с разбито от мъка сърце, на което няма какво да се отговори. Мария и не отговоря.

И тогава Джузепе също изоставя Мария. Уморява се от връзката. А и той не я обича; просто не й устоява тогава, случва се. И Мария остава отново сама.

Много е странно - такава велика и богата жена да остане сама. Но така се случва. Остават й парите, бижутата и многото кожени наметки. В които може да се увива в дългите тъмни нощи, отрупвайки ръцете си с диамантени пръстени. А от приятелите и близките -  никой не остава. Божественият й глас изчезва завинаги.

Тъжна е тази история за дългите тъмни нощи и за "тихото самоубийство" - когато няма за какво и за кого да се живее. Може би трябва по друг начин да се отнасяме с хората? Когато получаваме това, което искаме, се налага да плащаме. Винаги е така. И кожените палта и диамантените пръстени няма да ни утешат в печалната ни самота.

Ето какво е това "тихо самоубийство": когато ядеш, ходиш, дишаш, но вече не живееш.

Без любов -  това вече не е живот.

                           По материали на Анна Кирянова