Турската общественост очаква съдбоносни решения за убийствата на жени

Днес съдът в Мугла трябва да се произнесе по делото за убийството на 27-годишната студентка Пинар Гюлтекин, удушена, изгорена и захвърлена в гората от бившия ѝ приятел. Джемал Метин Авчи призна убийството и беше арестуван с обвинение в „умишлено убийство с чудовищно причиняване на мъки“. Той е изправен пред доживотен затвор, а членове на семейството му може да получат петгодишни присъди за съучастие - прикриване на следи и унищожаване на доказателства. 

Досега процесът протича по познат модел – турските съдилища често тълкуват снизходително законите в случаи на насилие, основано на пола, позовавайки се на спорния чл. 29 от турския наказателен кодекс за "неоправдана провокация". Аргументите най-често са "Тя ме заплаши/нападна и аз я убих", както е пледирал и Джемал Метин Авчи.

Постановката „несправедлива провокация“ често се използва и за да се внуши на обществото, че жертвите носят вина за убийството им. Начинът на живот на убитите жени се „разпъва на кръст”, като пред съдебната зала се изваждат най-лични данни, в т.ч. записи от смартфони, имейли, постове в социални мрежи, медицински доклади, свидетелски показания за "поведението" на жертвите и др., въпреки протестите на семействата им, че такъв вид информация не може да влияе на присъдата. 

Напрежението се засилва и от очакваното тази седмица решение на Държавният съвет в Анкара за излизането на страната от Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулска конвенция, която през 2012 г. Турция ратифицира първа от всички страни-членки на Съвета на Европа, с изключение на Русия и Азербайджан. Документът изисква законодателство, преследващо извършители на домашно насилие, вкл. изнасилване в брака и генитално осакатяване на жени. 

През май миналата година президентът Ердоган издаде указ, с който извади Турция от Истанбулската конвенция, позовавайки се на аргументи като заплаха за традиционното семейство, неуважение на майчинството от страна на „феминистките” и неприемлива подкрепа за хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Решението му предизвиква бурни протести сред групите за права на жените и опозиционните партии. Според Държавния прокурорски съвет обаче, отмяната на Истанбулската конвенция чрез президентски указ е незаконна, тъй като конвенцията е ратифицирана от турския парламент. 

Това допълнително подхрани протестите, в които се влючиха редица известни личности в страната, за да привлекат световното внимание към проблема с убийствата на жени в Турция, включително т. нар. „убийства на честта”, извършвани често от роднини на жертвата, като наказание за нейно „прегрешение”, несъгласие с принудителна женитба, „неприемливи” за семейството работа, образование, връзка и др.

Очаква се висшият административен съд на Турция да вземе окончателното си решение по въпроса на 23 юни. От Женската платформа за равенство (ESİK) казват, че президентският указ е отприщил нова вълна на насилие срещу жени и подчертават, че едно решение за отмяна на конвенцията ще окуражи потенциалните извършители. 

България подписа Истанбулската конвенция през 2016 г., но две години по-късно, след сезиране от обществени организации, българският конституционен съд постанови, че документът „не съответства на Конституцията на Република България”.  Така страната ни не даде път на специално законодателство срещу насилието над жени и домашния тормоз, въпреки печалните случаи през последните години