Къде отиде динозавърът Стан

Палеонтолозите се опасяваха, че вкаменелостите на гигантския земен обитател, датиращи на 67 милиона години, са изгубени за науката завинаги, но наскоро мистерията най-сетне се разкри. Оказва се, че 11.7 метровият Стан ще бъде звездната атракция в нов природонаучен музей, който ще отвори врати през 2025 г. в Абу Даби. Сградата му все още се строи. В изявление на Департамента по култура и туризъм на Абу Даби се казва, че останките на Стан ще бъдат поверени на грижите на експерти и ще бъдат на разположение на учените. 

Новината развълнува научната общност. Стив Брусат, професор по палеонтология и еволюция в Училището по геонауки към Единбургския университет, поздрави бъдещия музей с имейл, в който се казва: „В Близкия изток няма много природонаучни музеи, така че Стан има шанса да бъде посланик: на динозаврите, на палеонтологията и на науката. Тази добре дошла новина облекчава най-големите ми страхове, че Стан просто ще изчезне в частната колекция на някой олигарх или друг неприлично богат човек и ще остане завинаги скрит за науката и обществото”.

Скелетът на Стан се състои от 188 кости и изправен е висок 4 метра. Първата от костите му е открита в геоложката формация Хел Крийк, която обхваща части от Монтана, Северна и Южна Дакота и Уайоминг през 1987 г. от Стан Сакрисън, любител палеонтолог, на когото е кръстен. Истинската стойност на находката се изяснява едва през 1992 г., когато е оценена възрастта ѝ. Изкопаването и възстановяването на скелета е отнело над 30 000 часа ръчен труд. 

Смята се, че приживе праисторическото животно би тежало между 7 и 8 тона – теглото на два съвременни африкански слона. Зъбите на Стан са с назъбени ръбове и са дълги над 28 см. Скелетът е бил изложен в Ню Йорк и няколко американски природонаучни музея, преди да изчезне след мистериозната продажба през 2020 г.

Природонаучният музей в Абу Даби има амбициозния план да представи историята на живота на Земята, с фокус върху флората и фауната на Арабския полуостров. Историята на Вселената ще илюстрира друг „звезден” експонат на бъдещия музей - къс от метеорита „Мърчисън”, който падна в Австралия преди повече от 40 години и съдържа най-стария космически материал, откриван на Земята, включително фрагменти, по-стари от слънцето.