Социалната изолация снижава умствените ни способности

Множество проучвания доказват, че между зоните в социалния мозък се развиват огромно множество връзки, засягащи паметта и способността ни да учим, което от своя страна може да ни доведе до по-добро благосъстояние и удовлетворение от живота. 

Един малък пример за това е повишеното ни настроение и добрите намерения, които ни изпълват, след присъствие на събития с големи групи хора – фестивали, юбилеи, концерти, празници и др. И обратно - ограничаването на социалните контакти  може да ни причини сериозни психични вреди, както се доказа и по време на пандемията

За съжаление обаче много хора живеят самотно или изолирано. Ново проучване, публикувано в сп. Neurology, показва, че социалната изолация е свързана с промени в мозъчната структура и когнитивния ни капацитет, които стигат дори до повишен риск от деменция при по-възрастни хора. 

Заключенията са резултат от проучване на данни за близо половин милион души със средна възраст 57 години. Според тази информация, предоставена от UK Biobank, като социално изолирани могат да се определят хора, които живеят сами, имат социални контакти по-малко от веднъж месечно и участват в социални дейности по-малко от веднъж седмично. 

Проучването е анализирало и данни от ядрено-магнитен резонанс (MRI) на близо 32 000 души. И тук заключението е за по-слаби когнитивни способности, включително памет и време за реагиране, както и по-нисък обем на сиво вещество в много части на мозъка, отговорни за възприемането на информация, ученето, паметта, вниманието, планирането. Изследване на таксиметрови шофьори например е показало, че колкото повече маршрути и адреси помнят, толкова повече се увеличава обемът на хипокампуса им. 

Проучването е дългосрочно и показва, че в рамките на 12 години хората, живеещи в изолация, са с 26% по-висок риск от деменция. 

Друго последствие от социалната изолация е рискът от хроничен стрес, който влияе не само на мозъка, но и върху цялостното здраве. Изследването потвърждава и хипотезата, че ако не използваме определени области на мозъка, постепено ще загубим функциите им - например владеенето на чужд език. 

В проучването са апелират здравните власти да следят броя на хората, живеещи изолирано и да организират социални дейности, за да им помогнат. Макар да не заменят реалните социални контакти в ролята им за нашето умствено здраве, IT-технологиите намаляват рисковете до известна степен. Това разбира се, е по-приложимо за по-младите поколения, но опитът показва, че едно обучение в тази посока може да бъде ефективно и за намаляване на социалната изолация при възрастните хора.

И все пак - колко приятели ни трябват? Изследвания, свързани с т.нар. „число на Дънбар”, показват, че социалните контакти, които можем да поддържаме не надхвърлят 150, като обикновено използваме активно едва пет от тях. Проучването съветва да приемем тези цифри като санитарен минимум за умствените ни способности и да не спорим с природата си на социални животни, които изпитват удовлетворение от връзките си, независимо на каква възраст сме.