Разработиха метод за бърз добив на биогориво от бананови кори

На практика новият научен метод е извличане на водород от растителна биомаса и може да се приложи и върху царевични кочани, кафе на зърна и кокосови черупки. 

Едно от основните предизвикателства в производството на възобновяем водород от биомаса е процесът да не отделя много въглероден диоксид, Но фототермичната техника на екипа от École Polytechnique fédérale de Lausanne (EPFL) в Швейцария, „улавя” всички отделени продукти, което означава че е устойчива, икономична и не отделя парникови газове, обяснява един от авторите на откритието, д-р Бхауна Нагар в сп. Chemical Science. 

При един от двата сега прилагани метода - газификацията, биомасата се нагрява до 1000°C, за да се превърне в газ, който се използва като биогориво и е смес от водород, метан, въглероден оксид и въглероден диоксид. Остава и твърд въглероден остатък, известен като биовъглен. 

При пиролизата - втория метод за извличане на водород от биомаса, тя се нагрява при температури от 400 до 800°C, в контейнери без кислород. Но тези реактори са много специфични, за да могат да се справят с високи температури и налягане. И двата процеса изискват сериозно количество енергия.

Новото откритие предлага по-прост метод под формата на фотопиролиза с помощта на ксенонова лампа. Банановите кори първо 24 часа се сушат при около 100°C, след това се смилат на фин прах, който се пресява и се поставя в реактор от неръждаема стомана. Там се облъчва за няколко секунди с ярка бяла светлина - като мощна светкавица, която незабавно преобразува с биомасата в газове и биовъглен. 

„Всеки килограм изсушена биомаса може да генерира около 100 литра водород и 330 g биовъглен, което е до 33 тегловни процента от оригиналната изсушена бананова кора“, казва д-р Нагар. Това разделяне на естествената биомаса на газ и въглен е „интелигентно, бързо и екологично“ производството на водород. Биовъгленът също е ценен, тъй като може да се използва за подобряване на почвата или да се съхранява като стратегия за улавяне на въглерод.

Сега научният екип от Швейцария разширява метода си, опитвайки се да го приложи към промишлени отпадъци, например гума. Учените планират и експерименти за соларна фотопиролиза, което ще направи процесът още по-енергоикономичен, устойчив и евтин.