Историята на първия съветски олимпийски шампион

Първите си сериозни победи в класическата борба Пункин постига преди войната – през 1940 г. е сребърен медалист на Украйна, а през 1941 г. печели златото, припомня newrezume.org. През пролетта на същата година е призован в Червената армия и само след месеци става армейски шампион.

След това идва войната, контузиите, немският плен. За да оцелее, Яков Пункин се представя за мюсюлманин и като концлагерист работи три години и половина в каменоломните на Оснабрюк. Когато американските войници го освобождават и го предават на съюзниците си от СССР, в началото помислили някогашният шампион по борба за дете – след преживяното в лагера той тежал 38 килограма. 

Преминавайки през болница, през следващите три години бъдещият олимпийски шампион продължил военната си служба в Магдебург, възстановявайки постепенно тренировъчния си режим. Желанието му да се върне в спорта през 1947 г. отново го прави армейски шампион. Завърнал се в родното Запорожие, Яков Пункин продължава подготовката си и изкачвайки постепенно стълбичката на победителите, през 1951 става шампион на СССР.

С тази титла борецът тръгва за Олимпийските игри в Хелзинки. На 19 юли 1952, след финалния двубой с египтянина Абдел Ахмед Ал Рашид, съдията вдига ръката на победителя Пункин и цялата зала вижда татуировката на синия му номер на концлагерист. Присъединявайки се към това тържество на мира, съдията вдига ръкава на своята риза, за да покаже и своя номер на жертва от нацистките концлагери. 

На същите олимпийски игри олимпийски шампион по вдигане на тежести става и друг представител на СССР - грузинецът с арменски корени Рафаел Чимишкян.

След златната олимпийска титла Яков Пункин продължава спортната си кариера и е петкратен шампион по борба на СССР. Става заслужил майстор на спорта на СССР и възпитава плеяда успешни съветски борци. Умира през 1994 г., а синът му със семейството си емигрира в Хайфа, Израел.

Доскоро в родната му Донецка област и в Запорожие, където през 2018 г. е издигнат паметник на бореца, често се провеждаха първенства в негова памет. Същата година Яков Пункин е вписан в Международната зала на еврейската спортна слава. Миналата година в родния му град отбелязват тържествено 100-годишнината от рождението на прославения борец и наричат с името му спортния колеж в града. 

Страната, под чийто флаг е излизал на тепиха Яков Пункин, вече не съществува. Наследилата СССР Русия унищожава родината на първия съветски олимпийски шампион, включително десетки спортни училища.