Защо войната на Русия срещу Украйна е война срещу света

Русия и Украйна са сред петте най-големи производители и доставчици на зърно в света, така че нарушеното производство и транспорт на тази основна хранителна суровина вече доведе до най-високите цени на храните от 90-те години на миналия век, отбелязва Еuronews Green. В Египет до 85% от пшеницата идва от двете страни. В Африка, Близкия изток и Северна Африка приблизително един от всеки четири хляба се пече с пшеница от Украйна. Водната криза в други големи износителки на храни като САЩ и Индия, влоши положението. 

Източният рог на Африка търпи четвърти сезон суша. В Южен Судан три години наводнения намалиха земеделската земя и унищожиха добитъка. Това изправи 63% от населението пред продоволствена несигурност. Според оценките на Световната програма за храни (WFP), до края на годината нови 6 милиона души са застрашени от  глад.

„2022 година вероятно ще бъде най-лошата от Втората световна война насам по отношение на продоволствената криза и глобалния глад“, смята д-р Раджив Шах, президент на Фондация "Рокфелер".

Намаленият износ и високите цени на храните, причинени от войната в Украйна, влошиха тези стресови условия и увеличиха рисковете за стабилността и доверието в правителствата в големи региони от света. Резултатите са напрежение, миграция, протести и в екстремни случаи насилие.

Това принуждава някои държави в Близкия Изток и Източна Африка, вкл. Египет и Иран да поддържат щедри субсидии за производството на храни. Но в периоди на поскъпването им – както е сега, поддържането на такива субсидии е голямо финансово бреме за правителствата. Заради тази принудителна политика ще изостанат дългосрочните инвестици, социалните програми, инфраструктурата, образованието, здравеопазването. 

Историята познава подобни примери. Прекратяването на субсидираното производство на храни през 1977 г. в Египет доведе до масови демонстрации. През 2018 г. в Судан намаляването на субсидиите за хляб утрои цената му за една нощ. Това, заедно с цените на горивата и други социални проблеми, предизвика големи протести и крайна сметка - смяна на управлението. 

През последните месеци заради цените на зърното избухнаха вълнения в Иран и Судан. Въпреки че тези протести не целят непременно да подкопаят правителствата, те подчертават значението на продоволствената несигурност за избягване на ескалацията. 

Така че правителствата са изправени пред тежък избор: трябва ли да субсидират храните, за да облекчат някои непосредствени въздействия от поскъпването им и да се откажат от други планове, които са обещали на избирателите си? Или трябва да се подготвят за бъдеще, засегнато от климатичните промени и тежки международни действия, без реални възможности за модернизация и по-добър стандарт на живот в страните си?

Ето още един аспект, в който руската инвазия в Украйна подлага на изпитание мирното съществуване на света и съдбата на стотици милиони хора. Руската армия в Украйна оставя след себе си изпепелена земя, така че Русия явно не се смущава от факта, че утежнява драстично глобалния глад.