Инфлацията: да я разбираме, за да се справим с нея

Войната в Украйна бе поредният удар за икономиката в световен мащаб, като това събитие катализира инфлацията, с която неимоверно щяхме да се сблъскаме, коментир мваркетинговата агенция 3CON. Увеличаването на цените става все по-осезаемо, като националният статистически институт съобщи, че за България годишната инфлация  за април 2022 г. спрямо април 2021 г. е 14,4 на сто, което е рекордна стойност за страната ни през последните десетилетия.

На 16 май Европейската комисия разпространи прогноза за икономическото състояние на страните през пролетта. Според прогнозата, икономическият растеж на България се очаква да бъде два пъти по-малък, спрямо миналогодишния. Тази прогноза продължава да поражда притеснения сред хората и това какви нива ще достигнат цените на стоките през следващите месеци.

Какви са причините за инфлация?

Инфлацията може да бъде резултат от слаба парична политика. Ако паричното предлагане нараства и стане твърде голямо спрямо размера на една икономика, единичната стойност на валутата намалява, т.е. покупателната му стойност намалява, а цените се повишават. Връзката между паричното предлагане и размера на икономиката се нарича количествена теория на парите. Според нея, ако количеството пари в една икономика се удвояват, при равни условия, нивата на цените също ще се удвоят. Това означава, че потребителят ще започне да плаща два пъти повече за същото количество стоки и услуги. Такова увеличение води до повишаването на нивото на инфлацията.

Към днешна дата инфлацията достигна рекордно високи стойности в много държави, резултат от руската инвазия в Украйна, тъй като и двете държави са значим доставчикна важни суровини – Русия на нефт, газ, метали, а Украйна - на пшеница и царевица.

Решение ли е компенсацията и непрестанната промяна на икономическите политики?

Монетаристите препоръчват неинфлационни политики като постепенно намаляване на паричното предлагане, за да доведат икономиката до пълна заетост. По отношение на промяната на икономическите политики и по-точно компенсациите, които правителството обяви на 18 май, проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Ohio State University, коментира: „Компенсацията ускорява тежката и болезнена инфлация, затова решението винаги е затягане на коланите на всички нива. Т.е. държавата и бюджета да затегне харченето на парите“

С прогнозите за нарастващите цени обществото се притеснява от още по-голямо повишение на цените на битовите сметки, горивата и храната

Въпросът, който си задаваме най-често в момента е „Как да спестя“. На пръв поглед този въпрос изглежда, че има лесно решение – харчи по-малко.  Според проф. Красимир Петров в ситуация на криза е важно да изпреварим инфлацията:

„Затягане на колана, пестете повече. Излезте от дълг, т.е. ако имате кредити за кола, трябва да започнете да ги стопявате. Човек трябва да има 2 -3 до 6 месеца пари в брой в наличност. Ако имате свободни пари, второто нещо, което трябва да направите е да извършите необходимите битови покупки, т.е. да ускорите битовите си покупки, които така или иначе ще направите през следващите 6 или 12 месеца. След като имаме 6 месеца спестени пари, след като направим нужните битови покупки, ако останат пари може да се инвестира в злато.“

Разбира се, остава въпросът и как да запазим в максимална степен стойността на спестяванията, които имаме. Освен инвестирането в злато, можем да се насочим и към покупката на валути, които традиционно имат по-ниска волатилност и, съответно, по-слабо обезценяване. Това може да е резултат, както от по стриктната финансовата политика на конкретната държава, така и от други фактори като стабилна икономика, която като структура е по-слабо зависима от нарушените вериги на доставка в резултат на КОВИД-19 пандемията и войната в Украйна.