Защо сме по-умни от другите животни

Как човешкият мозък обработва информацията, за да постигне всичко това – този въпрос привлича със силата на чудо, но няма окончателни отговори. Настоящите теоретични модели описват мозъка като „разпределителна система за обработка на информация“. Това означава, че частите на мозъка ни взаимодействат една с друга, обменяйки информация чрез система от входящи и изходящи сигнали.

Това обаче е само детайл от една по-сложна картина. Проучване, публикувано в Nature Neuroscience, използва доказателства от различни експерименти и невронауки, за да покаже, че в нашия мозък се осъществява и друг вид обработка на информацията, различен от този, при приматите и това може да обясни защо сме надарени с толкова по-добри когнитивни способности.

Прилагайки концепции от теорията на информацията, проучването стига до извода, че различните зони в нашия мозък всъщност използват различни стратегии за взаимодействие помежду си. Някои области на мозъка обменят информация по стереотипния начин „вход и изход”, например при сензорни и двигателни функции, звукова и визуална информация. Често тя е дублирана  - от едното и от другото око например, което позволява на мозъка да обработва дълбочината и разстоянието между обектите – както при 3D очилата в киното. 

Другият тип информация интегрира сигнали от различните мозъчни зони и разчита именно на връзките между тях – принципно различен подход, който наричаме „синергичен”. Този тип обработка на данни е най-застъпена при по-сложните когнитивни функции, като внимание, учене, работна памет, социално и числово познание. Особено рационално е, че синергичното възприятие непрекъснато се променя, въз основа на нашия опит, прибягвайки до нови връзки и мрежи в мозъка. Това ни улеснява в комбинирането на информация.

Синергичните действия протичат предимно в предната и средната част на мозъчната кора, където има много синапси - микроскопичните връзки, чрез които мозъчните клетки комуникират. Те интегрират различни източници на информация от целия мозък и са по-широко и по-ефективно свързани с останалите мозъчни зони, отколкото тези, които действат на първия принцип „вход – изход”. 

И така - синергията ни прави специални? Дали тази способност за натрупване и изграждане на информация чрез сложни мрежи в мозъка е различието между хората и другите ни близки роднини в еволюцията – приматите?

За да разберат това учениге са анализирали данни от мозъчни изображения и генетични анализи и са установили, че синергичните взаимодействия в мозъка на човека заемат значително по-висок дял в общия информационен поток, отколкото в мозъците на маймуните макак например.

Префронталният кортекс на човека е еволюирал значително повече, като с увеличаване на обема на човешкия мозък, са се разширявали и синергичните му функции, в сравнение с мозъка на други наши близки роднини - шимпанзетата. Генетичният анализ е разкрил също, че мозъчните зони, свързани с обработката на синергична информация, се изразяват по-силно в уникални за човешкия вид гени, свързани с развитието мозъчни функции като интелигентността.

Това води до заключението, че развиването на допънителна мозъчна тъкан при човека е еволюционен резултат, развиващ основно синергията – една важна част от пъзела за еволюцията на човешкия мозък, която досега липсваше и която изглежда ни прави уникални -  способни да се ориентираме и да намерим точния баланс между новата информацията и досегашните ни познания, защото безусловно имаме нужда и от двете.