Мъртвото вълнение на инфлацията във Великобритания

Парите не стигат, увеличението на заплатите не покрива разходите, обезщетенията – още по-малко, луксозни стоки и дори предмети от първа необходимост стават недостъпни. В момента в Обединеното кралство се вихри най-тежка инфлация от всяка една страна в G-7, коментира The Guardian. 

Това едновременно тревожи британците и предизвиква гнева им. Страната е в значително по-тежко положение, отколкото при финансовата криза през 70-те години, когато 13% от жителите на Обединеното кралство живееха в относителна бедност. Сега цифрата е около 22%, плюс уточнението, че населението на Обединеното кралство се е увеличило с близо 20%, така че реално бедността е още по-мащабна.

Заплатите са в застой или намаляват. Климатичната криза и спекулата със суровините водят до чести скокове в цените на храните. Капацитетът на държавата да реагира е ограничен, предвид множеството извънредни социални ситуации през последното десетилетие – особено Брекзит и ковид-кризата. Възрастните британци може би имат опит как да преминат през високата инфлация, но сегашното ѝ състояние може да накара по-младите да тласнат Обединеното кралство в неочаквана и неизследвана посока. 

Британците се тревожат не само от растящите разходи за живот, но и от хаотичните действия на правителството, което за четири месеца излезе с три плана за стабилизиране. Последните мерки са щедри, но едва ли ще са достатъчни. Прибягването до помощи за домакинствата от една страна се посреща с известно облекчение, но от друга британците ги приемат като симптом на паника и импровизация в действията на правителството, без ясна стратегия за преодоляване на икономическата криза.

Общественият живот дава и още поводи за тревога в средите на консерваторите. Тази седмица синдикатите гласуваха за провеждането на първата национална стачка в железниците от десетилетия насам с аргумента, че работодателите „отказват заплащане, съответстващо на растящите разходи за живот”. Стигна се дори дотам, че по думите на главния инспектор на британската полиция, подчинените му трябва да проявяват „дискретност“, когато решават дали да преследват хора, които крадат храна.

Но най-разрушителната сила срещу управляващите може да дойде от кръговете на т. нар. средна класа, която като цяло е електоратът на консерваторите. Засега те са сравнително защитени от инфлацията, донякъде заради високата стойност на имотите им. Но ако в резултат на срива в доходите цените на имотния пазар паднат, гневът на средната класа може да се излее върху управляващите, променяйки политимеските реалности на Острова.

Анализаторите очакват възраждане на популистки движения, но предвижданията им отиват и по-долеч - според тях, докато ценовата криза премине, Великобритания може да е различна държава. Не случайно преди 40 години Джефри Хау, държавният секретар и външен министър в правителството на Маргарет Тачър определи инфлацията като „голямо морално зло” с опасни последствия: „Нациите, които губят доверие в своята валута, губят доверие и в себе си“ – път, който не вещае оптимизъм за Острова.