Забраната за износ на пшеница разгневи индийските фермери

Индия е вторият по големина производител на пшеница в света и правителството, което е най-големият купувач на зърно в страната, заяви, че е наложило забраната, за да защити продоволствената сигурност на своето огромно население, въпреки опасенията за инфлация. Този ход, заедно с намаляващите глобални доставки от Русия и Украйна – двете други страни от петте най-големи износители на пшеница в света - изпрати цените на стоковите борси в Чикаго и Европа до най-високите им стойности за всички времена, отбелязва ВВС.

Но на най-големия зърнен пазар в Азия - Хана, в индийския щат Пенджаб, ценообразуването се разви по друг начин. От 2300 рупии (около $30) за 100 килограма пшеница преди забраната за износ, цената сега е 2015 рупии (около $26) – това е минималния праг, определен от правителството, на който индийските власти купуват зърното, за да подсигурят огромната си система за субсидирано производство на хляб за близо 800 милиона души.

Същевременно дребните фермери в Индия живеят на границата на бедността, под ударите на  капризите на времето. Заради горещата вълна много от тях са спасили едва половината си реколта и се надяваха да я продадат през сезона, когато цените обикновено се повишават, но решението на правителството ги лиши от тази възможност.

Преди войната в Украйна и горещата вълна, Индия се надяваше да увеличи производството си на пшеница от 109 милиона тона през 2021 г. с още 7 милиона тона, предназначени за износ. Миналия месец премиерът Нарендра Моди дори предложи да запълни на глобалния дефицит на пшеница и да „храни света“. Но заради горещата вълна реколтата не само не се увеличи, но спадна с 4 милиона тона, а експертите по климата смятат, че тенденцията ще продължи.

Предвижданията са, че големите загуби ще бъдат понесени от големите износители като Cargill, ITC и Glencore, но за компании от такъв калибър ударите няма да са толкова фатални, колкото за малките търговци, фермерите и мелничарите в Индия. Повечето от тях смятат, че дори при предвижданата продоволствена криза, правителството е трябвало да приеме политика на изчакване и наблюдение, преди рязко да спре износа и да предизвика сътресения на пазара, а някои не случайно припомнят за големите протести срещу селскостопанската политика на индийските власти преди две години.