Милиардерите от хранителния и енергийния бизнес станаха още по-богати

Докато глобалният бизнес и политически елит се срещат на Световния икономически форум в Давос, докладът на Oxfam сочи, че само за последните 24 месеца, т.е., по време на пандемията, са се „родили” 573 нови милиардера, като 62 от тях са в сферата на бизнеса с храни. Това стана причина Oxfam да определи кризата с коронавируса за „най-доброто време в историята” на тази категория хора, коментира анализ на The Guardian. 

Cargill, която заедно с още три други компании, контролират 70% от световния селскостопански пазар, преди пандемията можеше да се похвали „само” с 8 милиардера в семейството си, докато сега са станали 12. 

За последната година цените на храните са се повишили средно с над 30%, а в най-бедните страни на Африка – няколко пъти. Това вероятно ще доведе до нова армия бедни, чийто брой Oxfam изчисляват на 263 милиона души. Такива жители на планетата живеят с по-малко от $ 1,90 на ден и прогнозата е, че до края на годината броят им ще надхвърли близо два пъти населението на ЕС.

„Във време, когато нови стотици милиони хора са изправени пред крайна бедност, не може да има извинение за правителствата, които затварят очи за огромните печалби на супер-богатите”, казва Дани Срискандараджа, главен изпълнителен директор на Oxfam GB

Затова Oxfam призова световните лидери, които се срещат в Давос, да предприемат решителни действия. Първото от тях е да последват примера на Аржентина и да въведат еднократен данък на солидарността върху „непредвидените приходи на милиардерите, вследствие на пандемията“. Миналата година този данък донесе на Аржентина над $ 1,87 милиарда.

Oxfam настояват също за въвеждане на постоянни данъци върху богатството, за да се „обуздаят изключителните приходи и властта на монополите“. От организацията посочват, че годишен данък, започващ от 2% за милионерите и нарастващ до 5% за милиардерите, може да генерира $ 2,5 трилиона годишно – сума, достатъчна, за да осигури глобално универсално здравно обслужване и социална защита на всички хора в страните с ниски и минимални средни доходи. 

Третото искане на  Oxfam е особено актуално – прекратяване на „кризисното печалбарство“ чрез въвеждане на временен непредвиден данък за всички големи компании от всички сектори на икономиката. В последните две години светът се сблъска остро с „находчивия бизнес-нюх” на най-богатите, както по време на пандемията, така и в настоящата продоволствената криза вследствие на войната в Украйна. От организацията посочват, че такъв данък върху доходите на само 32 суперпечеливши мултинационални компании би могъл да генерира приходи от $ 104 милиарда през 2020 г. – сума, която би позволила съвсем различна реакция към пандемията в бедните страни.

Актуалните данни на организацията за гладуващите по света са далеч по-песимистични, от тези на ООН, но финансовите оценки на Oxfam съвпадат с класацията на списание Forbes, според която общото богатство на милиардерите по света възлиза на $ 12,7 трилиона. Това се равнява на 13,9% от световния БВП и в сравнение с 2000 г., бележи трикратно увеличение. Състоянието на най-богатите 20 милиардера е по-голямо от целия БВП на Субсахарска Африка, а само 2% от богатството на Илон Мъск биха заличили глада по света.