Какво ще ядем след 30 години

Науката познава 7000 ядливи растения на нашата планета, но парадоксът е, че отлеждаме като селскостопански култури само 417 от тях, и на всичкото отгоре набавяме 90% от необходимите ни калории едва от 15 растителни вида. 

От друга страна климатичните промени увеличават риска от тежки продоволствени шокове, тъй като и сушата, и наводненията, зачестили в последните години, вече нееднократно компрометират реколтите, основните хранителни продукти се предлагат в по-ограничени коичества, но затова пък на все по-високи цени. 

Към тази сложна картина се прибави и войната в Украйна, която показа колко е опасно човечеството да разчита само на няколко селскостопански култури, обхванали глобалната търговия.

Така че, учените се заеха със задачата да подберат малко познати, но ценни за хората храни. За предложенията на експертите от Кралските ботанически градини в Лондон разказва ВВС. 

Панданът (Pandanustectorius) е малко дърво, което расте в крайбрежните райони и тихоокеанските острови в района на Филипините. Дървото се адаптира лесно към сурови условия, включително суша и силни ветрове. Листата му се използват за овкусяване на сладки и солени ястия в голяма част от Югоизточна Азия, а плодовете му подобни на вид и вкус на ананас, се консумират сурови или варени. Единственото предизвикателство пред разширяване на консумацията им е да не се изчерпват ресурсите на пандан в районите, в които вирее, където е важна храна за местните хора.

Бобовите растения са друга „храна на бъдещето“. Те са евтини, с високо съдържание на протеини и витамини B и се отглеждат с успех най-разнообразни терени - от океанските брегове до планинските склонове. Науката познава 20 000 вида бобови растения, не всички от които са  годни за консумация. Но изследвайки свойствата на това голямо растително семейство,  учените поставят на първо място по хранителна стойност боба морама (Tylosemaesculentum). Видът е основна храна в части от Ботсвана, Намибия и Южна Африка. Приготвя се варен с царевица, или се смила на брашно, от което се прави каша. 

Зърнените култури, с огромното им разнообразие от над 10 000 вида, също предлагат голям потенциал. Фонио (Digitariaexilis) е с високо съдържание на хранителни вещества и в Африка от него приготвят кус-кус, овесена каша и напитки. Култивирано е в африканския климат, така че понася суша. 

И нещо, което звучи като десерт, но не е – „фалшивият” банан (Enset) е близък роднина на банана, но се консумира само в една част на Етиопия. Самият плод не става за ядене, но стъблата и корените му съдържат висок процент нишесте. В Етиопия ги оставят да ферментират и приготвят от тях каша и хляб. Дори на този етап, реколтата на „фалшивия” банан има потенциала да нахрани над 100 милиона души на нашата затопляща се планета.

Същевременно и фермерите по света адаптират продукцията си към променящите се климатични и производствени условия. В Индия все по-масово се отглежда просо, а Европа ще поднови производството на слънчоглед, заради кризата в Украйна и прогнозирания недостиг на слънчогледово олио.