Защо Ердоган иска главна роля в разрешаване на конфликта Русия - Украйна

Ердоган домакинства две руско-украински срещи през март, изрази желание за среща с Владимир Путин, а турски официални лица се срещаха многократно с украинския президент Володимир Зеленски. Турският президент осъжда инвазията на Русия в Украйна, но пуска стрели и към НАТО, твърдейки напр., че „избухването на конфликта се дължи на години експанзионизъм“.

Решенията на турския лидер вероятно са задвижени от желанието „да натрие носа” на ЕС заради спряната кандидатура на Турция, но най-вече заради дълбоките икономически връзки между Анкара и Москва. Русия е трети по големина търговски партньор на Турция, доставя една трета от вноса на газ в страната, а „Росатом” разработва първата турска атомна електроцентрала. Като цяло обаче, Русия води в икономическите връзки между двете страни и Ердоган основателно вижда в конфликта с Украйна възможност да промени това.

Турският лидер е обвързан с Русия и по деликатната тема относно опита за преврат срещу него през 2016 г., в който Ердоган подозира участие на НАТО. Може би затова Анкара започна преговори с Москва само три седмици след неуспешната операция за отстраняването му.

Но Турция е свързана икономически и военно и с Украйна. Турската държава беше основният чуждестранен инвеститор в Украйна през 2020 г. и засили това през 2021 г., особено в сектора на отбраната. Силна връзка между двете държави са и кримските татари, чиито права проруски Крим потиска. 

От ключово значение за политиката на Ердоган в конфликта между Русия и Украйна е стратегическия Черноморски регион, в който Турция се зарече да бъде"гарант за сигурност и мир". Русия проявява не по-малки апетити, съсредоточавайки отново  военни действия в района, както при анексирането на Крим през 2014 г.

Турският лидер основателно се опасява, че руската инвазия е заплаха за икономическата стабилност и доминиращата роля на Турция в региона и упорито търси  възможност да укрепи геополитическата си позиция в настоящата ситуация.

За Русия Черно море е енергиен ресурс и фундаментална бариера пред НАТО, предвид членството на Румъния, България, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения в Алианса. Макар и член на НАТО, Турция не приема всички решения на отбранителния съюз и не приветства военното му присъствие в Черно море. Така че в ситуацията с Украйна въпросът за Турция е дали всъщност се стреми към ролята на посредник, или иска да заеме ясна позиция към НАТО. 

Турският президент все още не е теглил чертата, отвъд която категорично ще спре да толерира руската политика. Въпреки това, мирът е в интерес на Анкара, заради силните ѝ връзки и с двете страни и вероятно това е причината съюзниците от НАТО да не притискат Турция да подкрепи все по-тежките санкции срещу Русия. 

Не на последно място, турската икономика не изживява най-добрия си период. След началото на войната турската лира загуби доста от стойността си, което доведе до тежка инфлация. Това измести фокуса на предстоящите през следващата година избори от външната политика към вътрешната икономическа стабилност. 

Активните действия на Ердоган по отношение на руската инвазия в Украйна вероятно целят да балансират това. Той би желал да се представи пред турските избиратели като неутрален и умерен политик, целящ мир, и от там - икономически просперитет за страната му. Защото ако са почти равностойно раздвоени в тежненията си на запад или на изток, турците са единодушни в едно – страната иска мир. Проблемът е, че сега нито Украйна, нито НАТО, нито Русия изглеждат готови да положат усилия за прекратяване на войната.