Президентът наложи вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства

Президентът наложи вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства Снимка: БНР

Държавният глава изложи като главен мотив, че подземните богатства са ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда и в обществен интерес.

Президентът намира за необходимо законът да бъде върнат за ново обсъждане, тъй като не дава гаранции, че кандидатите ще отговарят на минималните изисквания за финансови, технически и професионални възможности, необходими за ефективното и безрисково търсене, проучване и добив на подземни богатства. Това идва вследствие на неясноти в  законовата уредба, според които може да бъдат използвани ресурсите и от трето лице. 


В закона обаче не се предвижда третото лице да отговаря солидарно с концесионера относно ангажимента за предоставяне на ресурси, нито финансовите възможности на съответното лице да осигуряват финансов ресурс, необходим за извършване на дейностите по разрешението или по концесията, за не по-малко от 5 години от влизането в сила на договора за концесия.


Друга причина за ветото е, че според  ЗИД ЗПБ концесионерът получава разширени възможности да осъществява дейности извън очертанията на находището и да се намесва в околната среда и ландшафта, създавайки риск за живота и здравето на хората. Президентът смята, че няма нормативни гаранции, че тези права ще бъдат използвани с цел добив на подземни богатства, без да се надхвърля предоставената концесионна площ. Според него не са представени мотиви за причините, които налагат приемането на съответните изменения и какво въздействие се очаква да имат.


Държавният глава също така посочва и удължаването на срока за концесия от 35 до 50 години като причина за налагане на вето. Той вярва, че това може да доведе до стесняване на пазара и да възпрепятства свободното движение на услуги. Според президента дългите срокове ограничават свободната стопанска инициатива на други икономически оператори и лишават държавата от възможността да постига по-добри условия за концесии.


Президентът Радев също вярва, че отклонението не е обществено оправдано, не осигурява еднакви правни условия за стопанска дейност и не предотвратява злоупотреба с монополно положение и нелоялна конкуренция. Според него основна грижа трябва да бъде отговорното използване на държавното имущество, която следва да изключи прекомерно дългите срокове на концесиите.


Като последно, но не на последно място държавният глава обръща внимание на отговорността, която идва с концесията на съответните земи. В ЗИД ЗПБ се твърди, че лицето, направило търговско откритие, се обезщетява, когато след удостоверяване е възникнала опасност за околната среда, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности или от разрушаване или увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа, и др.


От това следва, че цялата отговорност пада върху държавата, което президентът намира за неуместно и държи да има балансиране на отговорността между държавата и частните лица. Той също така изисква и по-конкретни параметри, по които да се ангажира отговорността на държавата.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: