Ако мислите, че пандемията е свършила, помислете пак

Вече може да се пътува (с някои ограничения), Венецианският карнавал и Мюнхенският Октоберфест се завръщат, а европейците са нетърпеливи да обърнат страницата – и то без маски. Испания ги отмени навсякъде, освен в обществения транспорт и здравните заведения. Австрия се отказа от своите 3G правила (ваксинирани, възстановили се или тествани) за влизане в ресторанти, барове и клубове, докато Франция напълно премахна зеления пропуск и според Euronews вдъхнови и други страни да последват примера. 

Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Полша, Румъния, Унгария, Ирландия и Обединеното кралство също се разбързаха да отменят всички или повечето ограничения. Дания спря програмата си за ваксиниране, твърдейки, че над 82% от населението ѝ вече е с бустерна доза. Датските власти планират да възобновят програмата през есента, когато се очакват повече заразени и нови ковид-варианти. 

„Навлизаме в нова фаза на пандемията и трябва да преосмислим как да управляваме вируса", каза в края на април Стела Кириакидес, еврокомисар по здравеопазването. Тя насърчи инициативата за бустерни дози, но отбеляза, че над 90 милиона граждани на ЕС не са ваксинирани. Според нея през последните две години са заразени между 60% и 80% от жителите на Евросъюза.

Огромните цифри повдигат въпроса за границите на устойчивост и търпимост на европейците, при положение, че толерантността към нови ограничения клони към нулата. В медиите пандемията отстъпи хедлайна на войната в Украйна, международните санкции и растящите цени на енергията, а Google Trends регистрира стабилен спад в интереса към термина „Covid-19“. 

Но общите пориви към ново начало крият две неудобни истини. Първо, пандемията не е приключила. Европейците продължават да се заразяват ежедневно, дори болниците вече да не са претоварени. В Азия и специално в Китай Omicron всява хаос, докато карантините разпалват здравни и хранителни кризи, обществен гняв и срив в глобалните вериги за доставки. Социалното неравенство расте, предвид факта, че в страните с ниски доходи едва 15% от хората са ваксинирани с първа доза. 

„Пандемията не е приключила и няма да свърши никъде, докато не свърши навсякъде“, каза в началото на март д-р Тедрос Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО).

Втората тревожна истина е, че масовото психично здраве се оказа една от основните жертви на коронавируса. Според научна справка на СЗО от март, през първата година на пандемията глобалното разпространение на състояния като тревожност и депресия се е увеличило със зашеметяващите 25%. СЗО цитира "безпрецедентния стрес и социалната изолация" като причини за скръб, финансови проблеми и тежко физическо изтощение сред работещите на първа линия, наред с много страхове, вкл. от самота, раздяла, зараза и обедняване, 

Тези рани на психичното здраве ще бъдат дългосрочни и широкообхватни, предупреждават експертите, и правителствата трябва да решат какво внимание и средства ще инвестират за преодоляването им, защото дори обществото като цяло да се възстанови и да преодолее последствията и даже икономическата криза, много уязвими хора ще продължат да се борят дълго със следите от пандемията.