Първи открития за диетата на дълголетието

Храната, която ядем и начинът, по който го правим, може да определят до колко ще осъществим генетично заложената ни перспектива за дълъг живот в добро здраве. Геронтологът Валтер Лонго от Университета на Южна Калифорния в САЩ е убеден, че има оптимална формула за хранене, която може да ни даде най-добрия шанс да живеем възможно най-дълго.

За да открият тази формула, Лонго и неговата колежка Розалин Андерсън от Университета на Уисконсин проучват купища научна литература от последните 100 години, а и повече - за хранителните вещества, ползите от гладуването и генетичните предпоставки. 

Изследванията им започват от простите организми, за да стигнат до бозайниците, включително разбира се, хората. Фокусът в проучването им е връзката между индивидуалните различия в генетичния облик, рисковете и ползите от различните хранителни продукти и режима на прием.

Проучването на Лонго и Андерсън върху съществуващата литература има за цел да осигури солидна основа за бъдещи практически изследвания в областта на храненето и дълголетието. Двамата учени вече планират по-нататъшните си разработки, за да определят подробностите, но така или иначе, вече са определили трите принципа: приоритетите в списъка ни за пазаруване, режима на хранене и периоди на гладуване. 

Според изследването, трябва да задоволяваме поне една трета от енергийните си нужди с нерафинирани въглехидрати, растителни протеини и растителни мазнини – това учените наричат билет към по-дълъг живот. 

Плюс още някои продукти, менюто на дълголетието се формира от „много бобови растения, пълнозърнести храни и зеленчуци; добри количества ядки и зехтин; малко риба, бяло месо, захар, рафинирани зърнени храни и черен шоколад - и без червено или преработено месо“, казва Валтер Лонго.

Най-общата препоръка за режим на хранене е първо, да разпределим денонощието си на време, в което можем да ядем - и време, в което не посягаме към храната, т.е., да сядаме на масата в рамките на 12 часа – напр. от 8:00 сутринта до 8:00 вечерта. Втората важна част от хранителния режим е петдневна гладна диета на всеки три – четири месеца. 

Препоръките засега се основават на описаните в научната литература случаи на дълголетие, но трябва да се отбележи, че отдавайки сериозно значение на гладуването, учените са силно заинтересувани от разработването на нискокалорийни хранитени продукти. 

Първоначалните им предложения за хранителен режим не крият противоречия със здравословните хранителни модели – ограничаване на червеното месо, увеличаване на растителните протеини и малко глад от време на време, ако искаме да се радваме възможно най-дълго на белия свят.

„Като приемем подход, базиран на повече от век изследвания и опит, можем да започнем да дефинираме храната за дълголетие и да я използваме като най-важна основа за индивидуални хранителните препоръки”, казват двамата учени. Изследването им е публикувано в авторитетното списание Cell.