Какво очаква Брюксел от президентския бис на Макрон

Въпреки че проучванията постоянно показваха, че Eманюул Макрон води в надпреварата, стабилният подем на Марин Льо Пен накара много наблюдатели да се замислят два пъти върху прогнозите си. Крайнодясната кандидатка никога не е крила недоверието си към Европейския съюз и неговите политически принципи. Но Макрон отново я спря по пътя към президентския пост, коментира Euronews. 

„Това е чиста победа. Основното чувство в ЕС, Франция и отвъд Европа, е облекчение. Мнозинството френски избиратели решиха да избегнат крайно дясното“, казва Вероник Триле-Леноар, френски евродепутат от партията на Макрон.

„Искам да бъде по-точен и по-активен, а не само да говори с красиви думи. Винаги свързвам Макрон с това - красиви речи, гръмки съобщения, но когато става въпрос за реализацията им, той не я прави. Особено що се отнася до околната среда“, казва Делара Буркхард, евродепутат от Германската социалдемократическа партия. Според нея изборът му е в полза на Зелената сделка и французите ще очакват от него действия в областта на климата.

Витолд Ващиковски, полски евродепутат от групата „Европейски консерватори и реформисти”, остава скептичен относно влиянието на Макрон върху Путин и смята, че френският лидер трябваше досега да посети Киев. „Тази руско-украинска война няма да бъде решена с дипломатически средства. Само с поражението на Русия. Така че трябва да помогнем на Украйна в момента, за да се защити“, каза Ващиковски.

„Вярваме, че Европейският съюз трябва да има по-силна и по-последователна отбранителна политика“, заяви Петрос Кокалис, гръцки депутат от левицата, който е разтревожен от перспективата съседна държава-членка да бъде изложена на външни заплахи. „Тъжна истина е, че ЕС харчи много повече пари за своите отбранителни способности, отколкото Русия. Нуждаем се от по-интегрирана, по-добра Европа не само в здравеопазването, но и в отбраната", смята Кокалис.

При отсъствието на Ангела Меркел Еманюел Макрон има шансове да стане по-силна европейска фигура, но това ще зависи от начина, по който ще реализира обещанията си пред френските избиратели и успеха му в постигането на баланс между мненията на държавите членки в ЕС.

Но докато Макрон стартира втория си мандат, далновидните вече се питат какво ще се случи следащия път, тъй като френското законодателство не допуска повече от два последователни президентски мандата. 

Тъй като на френския политически хоризонт още не се вижда партиен наследник на Макрон, крайната десница на Марин льо Пен може да се надява на по-добри шансове във властта, след като действащият президент напусне Елисейския дворец завинаги. Силният резултат на Льо Пен (41,5% от всички гласове), вероятно ще ѝ послужи като план за 2027 г.

„Френската система трябва да вземе предвид нейните предложения“, казва Марко Кампоменози, италиански евродепутат от (крайно)дясната група „Идентичност и демокрация”. „Дори следващият вот да е най-добрия ѝ шанс да спечели, може би ще бъде твърде късно заради създалото се разделение в страната”, смята въздържано оптимистичният представител на италианската десница.