Как Европа приема спирането на руския газ за Полша и България

Полша заяви, че газохранилищата ѝ са пълни, така че има известен толеранс, особено предвид по-ниската консумация на синьото гориво през летния сезон. Според ВВС, „Газпром” заема над 90% от вноса на газ в България, но страната казва, че е потърсила алтернативни източници и за момента ограничения в потреблението на газ не се налагат. И двете страни не планираха да подновяват договорите си с руския газов гигант след края на 2022 г.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нарече хода на „Газпром” "неоправдан и неприемлив", но подчерта, че блокът е "подготвен за този сценарий" и заедно със своите международни партньори, ще приложи "незабавен, единен и координиран" отговор. Междувременно терминалите на Обединеното кралство са заредени с втечнен природен газ (LNG) най-вече от САЩ и голяма част от него се реекспортира за ЕС.

Според фон дер Лайен, стъпката на „Газпром” спрямо Полша и България е ход, който показва Русия като ненадежден търговски партньор. Същевременно, Европа зависи от Русия за над една трета от нуждите си от газ, а държавният енергиен гигант „Газпром” държи монопол върху доставките и тръбопроводите в Русия. Руската инвазия в Украйна навлезе в трети месец и през цялото това време Русия продължи да доставя газ в Европа, лишавайки за момента от доставките си само Полша и България.

Полша смята, че този ход е отгвор на полските санкции срещу руски лица и фирми, плюс че Полша е ключова транзитна страна за доставките на оръжия за Украйна. Полската държавна газова компания PGNiG предупреди, че си запазва "правото да търси компенсация". Полският президент Анджей Дуда заяви, че срещу „Газпром” ще бъдат предприети "подходящи правни стъпки", а заместник-министърът на външните работи Марчин Пшидач каза пред ВВС, че с този избирателен подход Русия се стреми да "насърчи разединение" между съюзниците.

България исторически поддържа топли отношения с Русия, но българското правителство осъди руската инвазия. Премиерът Кирил Петков каза, че страната преразглежда всичките си договори с „Газпром”, включително и тези за транзит на руски газ за Сърбия и Унгария, като подчерта, че "едностранното изнудване е неприемливо".

Фон Лайен възрази и срещу съобщения на Bloomberg, в които се твърди, че четири европейски енергийни компании вече плащат на „Газпром” в рубли и че още десет се готвят да го направят. Тя каза, че подобни ходове биха били "висок риск" за корпорациите и биха представлявали "нарушение на нашите санкции". 

Унгария обаче постигна споразумение за заобикаляне на проблема с плащанията към „Газпром” в руска валута, като ще плаща по сметка, деноминирана в евро, в „Газпромбанк”, която от своя страна ще депозира сумата в рубли. Русия отказа да каже колко други държави са приели да извършват плащанията си по този модел.

Но ходът спрямо Полша и България поставя големия въпрос за Европа - какво ще стане, ако Русия спре газовите си доставки за най-голямата европейска икономика – Германия, защото ако това се случи, цените на природния газ в Европа ще се повишат, ще настъпи и криза в предлагането, което е големият коз на Русия. 

За момента Германия плаща газовите доставки от Русия в евро, които след това се обменят в рубли в конкретна руска банка – едно споразумение, което освен че е крехко и несигурно, продължава енергийната зависимост. Германските политици казват, че не се страхуват да платят икономическата цена за тази "стратегическа грешка", но просто не могат да го направят скоро. Така че действията на Кремъл чрез „Газпром” трябва да се разглеждат в перспектива, смятат анализаторите на ВВС.