Библейски притчи - Исус и Никодим

В Йерусалим имало много учени хора и богослови. Обичали да философстват, да говорят за смисъла на живота, за Бога.

Но никой от тези знаещи хора не отишъл да слуша Исус. По каква причина? Сигурно си мислели, че знаят всичко. Те били прочели всички мъдри книги и били запознати с всички мъдри поговорки от миналото.

Имали прекрасна памет. Вероятно, когато до тях достигнала информация за проповедите на Исус, те се смеели и казали, че такова нещо няма, а ако ги питали: „Защо мислите така?”, те отговаряли: „Защото никога не се е случвало”. Познанието им за живота се основавало на знания, взети от миналото. Те не гледали напред.

Само един човек ... и тъй като той бил единственият, името му било запомнено и стигнало до наше време. Той бил университетски професор; името му било Никодим. Но дори той не могъл да събере смелост да дойде при Исус през деня. Той си мислил: "Какво ще кажат хората?" Все пак той бил професор по теология и щял да задава въпроси на необразован млад мъж, който никога не е учил в университет.

Затова той отишъл при него посред нощ, когато всички били заспали. Дори учениците на Исус били потънали в дълбок сън. Той събудил Исус и се представил:

- Аз съм професор по теология; казвам се Никодим. Моля, прости ми, че смущавам съня ти. Искам да те попитам за Пътя.

Исус му казал:

- Не се тревожи, че ще нарушиш съня ми, защото ще наруша твоя по-дълбок сън. Питаш за Пътя, но Пътят изисква смелост. А ти си страхливец! Страхуваш се да дойдеш през деня. Мислеше си: "Какво ще кажат хората?"

Никодим му казал:

- Прав си, приемам думите ти, справедливи са. Но кажи ми как да направя първата крачка по Пътя?

Исус му казал:

- Първата стъпка на един смел човек е да признае, че не знае нищо и всичките му знания са взети назаем от други хора.