Икономическата криза, за която не се говори
- Анализи
- Текст:
Анализаторите бият тревога, защото глобалните икономически последици от тази изолация може да бъдат невероятно сериозни. Според данни на Nomura Holdings, делът на изолираните градове в китайския БВП е 40%, или $7.2 трилиона.
Най-тревожно е безсрочното блокиране на Шанхай, с неговите 25 милиона души население. Карантината там доведе до недостиг на храна и невъзможност за достъп до медицинска помощ. Най-голямото китайско пристанище, което обслужва 20% от китайския търговски трафик, остана без персонал и практически не работи. Тонове хрантелни запаси гният в транспортните контейнери без достъп до хладилна техника. Карго авиокомпаниите отмениха всички полети към и от мегаполиса, бездействат и над 90% от камионите, обслужващи вноса.
Доставчиците на Sony и Apple в Шанхай и около него не работят. Заводът на Quanta, който произвежда около 20% от продукцията на най-големия в света производител на преносими компютри по договор, спря изцяло производството. Tesla също затвори фабриката си в Шанхай, която произвеждаше около 2000 електрически автомобила на ден.
В края на миналата седмица китайското министерство на индустрията и информационните технологии съобщи, че изпраща в Шанхай работна група, която да се заеме с възстановяване на производството на 666 ключови производители. Ръководителите на Tesla се надяват, че техният завод ще бъде един от първите, възобновили дейността си. Според данни, потвърдени от Reuters, автомобилният производител е загубил над 50 000 единици продукция досега.
Оценката на анализатори е, че загубите, които търпи китайската икономика, поне през следващото полугодие ще предизвикат вътрешна и глобална нестабилност, икономически и социални сътресения.
Продължителните прекъсвания на китайското производство и доставки може би ще ускорят ключовата инициатива на Белия дом за намаляване на зависимостта на САЩ от китайските продукти и вериги за доставки. Това обаче е малко вероятно, предвид дълбоките финансови връзки между двете икономики.
Според данни на Rhodium Group, взаимните инвестиции в акции и облигации към края на 2020 г. са достигнали $ 3.3 трилиона, което означава, че двете икономики са твърде преплетени и разделянето им би било невероятно скъпо. Въпреки това, някои икономисти са убедени, че „махалото вече се задвижи обратно към местните източници, отдалечавайки се от глобализацията“.
Експертите са убедени, че спусъкът натисна руската инвазия в Украйна, слагайки началото на края на глобализацията от последните три десетилетия. „В бъдеще ще бъде все по-трудно да се отделят икономическите въпроси от съображенията за национален интерес и националната сигурност“, каза в своя реч министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, но заедно с това изрази надежда, че няма да се стигне до „биполярно разделение“ между Китай и САЩ, което все пак ще зависи от реакциите на азиатската държава към войната в Украйна.
Според изследване на Китайския университет в Хонконг, мерките срещу пандемията в Китай струват поне $ 46 милиарда загуби месечно, или 3,1% от БВП. Световната банка също ревизира прогнозите си за китайския икономически растеж до 5%, но отбеляза, че ако политиката на ограничения продължи, спадът може да стигне до 4%. Доклад на Световната търговска организация предупреди миналата седмица, че разрушаването на връзките между големите икономики, стимулирано и от инвазията на Русия в Украйна, може да намали дългосрочно глобалния БВП с 5%.
Макар привидно спокойна, политическата ситуация в Китай има подводните си камъни. Тази есен китайският президент Си Дзинпин ще подаде петиция за трети мандат като лидер на нацията, нарушавайки традицията за максимум два мандата. Така че икономическите трудности не идват сами.
Още по темата във
facebook