Как войната в Украйна промени Германия

След като Русия нахлу в Украйна, много германски политици признаха, че са сбъркали с Владимир Путин. Както припомня ВВС, президентът  Франк-Валтер Щайнмайер дори заяви, че е било грешка да се изграждат мостове с Москва в търговията и енергетиката и че в европейската сигурност и отбрана настъпва нова ера.

Германският канцлер Олаф Шолц нарече пред немския парламент тази нова ера "Zeitenwende" - повратен момент. Това означаваше нови правила за износ на оръжие, огромни разходи за отбрана и прекратяване на зависимостта от вноса на руски енергийни източници, започвайки със спирането на Северен поток 2.

В обозримо бъдеще няма да има сътрудничество с Русия, смятат от  управляващата Социалдемократическа партия (SPD) – неочакван обрат след доскорошното убеждение, че е морален дълг на Германия да компенсира Русия за престъпленията на нацизма и да поддържа с нея мир на всяка цена.

Но германците протестират срещу руската агресия в Украйна, променят се дори вижданията им за немската история. Доскоро масовото мнение беше, че обединението на Германия е резултат на диалога на тогавашния канцлер Вили Бранд с Москва. Сега се подчертава, че дипломацията на Бранд е била съпътствана с як бюджет за отбрана на Западна Германия (3% от БВП).

Съзнанието за историческата вина на Германия стана по-нюансирано. В Берлин чувстват близка войната в Украйна. Снимките на обстреляните украински сгради са като немските градове през Втората световна война. А пристигналите един милион украински бежанци, предимно жени и деца, напомнят на мнозина за техните родители, баби и дядовци, бягащи от руските войници през 1945 г.

Официалната руска политика от години се опитва да монополизира паметта за Втората световна война и да „забрави” довоенните германско-руски отношения, смятат анализатори. Така част от немското общество остана едностранчиво информирано за страданията на украинците от нацисткото нашествие в СССР и репресиите срещу украинския народ при съветския режим. 

Реториката на Берлин се промени драстично, но мнозина в Германия се питат дали това е достатъчно. В интервю за ВВС миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски нарече плащанията за руска енергия „кървави пари“, а планираното посещение в Киев на президента Щайнмайер беше отменено в последния момент.

Съобщенията за причините са противоречиви, но германските политици и коментатори тълкуват несъстоялата се визита като знак за недоверието на Украйна към германския президент, който като външен министър при Ангела Меркел прекара години в опити да постигне мир, обвързвайки Германия с Русия.

„В  санкциите сме плахи, а в доставката на оръжия действаме неохотно”, казват от Немския институт по външни работи и сигурност (SWP).  Германия се ангажира да санкционира руския внос на енергия, но иска постепенно прекратяване, а не незабавно ембарго, за да не изпадне в рецесия и да загуби стотици хиляди работни места. Дилемата е нов повод критиците на SPD да припомнят, че Германия „не си е свършила работата” с енергийната диверсификация.

По ирония на съдбата, тази дилема тряба да разреши именно министърът на икономиката Роберт Хабек от Зелената партия, която от години призовава за енергийна независимост от Русия. Бюрократичните спънки при оръжейните доставки също се стовариха върху политик от зелените - министърът на външните работи Аналена Бербок, която подтиква управляващата коалиция да действа по-бързо и призовава за снабдяване на Украйна с тежко въоръжение.

Междувременно канцлерът Олаф Шолц трябва да се справи с настроенията в собствената си партия, управлението в условията на тройна коалиция, пацифистката идентичност на Германия и променящата се обремененост на страната заради историческата ѝ вина – труден баланс, за който критиците на Шолц казват, че само думи не са достатъчни.