Сложният баланс между Казахстан и Русия

През януари Казахстан поиска и получи военна помощ от руския президент, за да се справи с протестите на гражданите срещу по-високите цени на горивата. Това беше първият случай на разполагане на мироопазващи сили на Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) в държава-членка на обединението, припомня анализ на Тhe Сonversation.

Казахстан се придържа към многопосочна външна политика, партнирайки едновременно с Русия, Китай, западните държави и мюсюлманския свят и сега войната на Русия в Украйна разклаща казахстанските позиции пред партньорите на страната. Напрежението засилват и нарастващите антивоенни настроения сред казахстанците и опасенията им, че може да са следващата мишена на Русия.

Казахстан е сред въздържалите се в гласуването на резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща инвазията на Русия в Украйна, като президентът Токаев призова и двете страни към сдържаност, преговори и компромис.

Инвазията в Украйна накара много хора в Казахстан да поставят под въпрос членството на страната в ОДКБ и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), за които все повече се смята, че ограничават суверенитета на Казахстан и отслабват икономиката му. Тъй като Русия и Беларус са под международни санкции, а другите две страни членки – Армения и Киргизстан – са малки и със затънали в дългове икономики, Казахстан е единствената страна с отворена и динамична икономика в двете обединения, които  вече се разглеждат като нефункционални. 

Бизнесът и гражданското общество настояват за оттегляне на страната от тях. Набира скорост и и идеята за референдум, който да потвърди или отхвърли членството на Казахстан в ОДКБ и ЕАЕС.

Най-голямото предизвикателство пред Казахстан е да защити икономиката си от последиците от санкциите срещу Русия. Колебанията на рублата имат пряк ефект върху казахстанското тенге и правителството на Казахстан използва валутните си резерви, за да предотврати хаоса на вътрешния валутен пазар. Освен това, около 75% от износа на петрол от Казахстан на запад преминава през руското пристанище Новоросийск чрез Каспийския тръбопроводен консорциум.

При все това, на 1 април Тимур Сулейменов, заместник-началник на канцеларията на казахстанския президент, направи категорично изявление, че Казахстан няма да помага на Русия да избегне санкциите, като подчерта задълженията на страната към международната общност. Той заяви също, че Казахстан не признава Крим като част от Русия, както и независимостта на прокремълските републики в Донбас. 

Междувременно руски официални лица и медии подклаждат напрежението представяйки Казахстан като задния двор на Русия. В руското имперско въображение североизточните райони на Казахстан, които граничат с Русия и имат значителен процент руско население, са руски земи, „предоставени“ на Казахстан в духа на братската помощ. И първите стъпки на конфронтация са налице. На 25 март руският външен министър Сергей Лавров открито причисли Казахстан към държавите, които според Русия разработват биологични оръжия с американско финансиране.

Това кара Казахстан да бъде нащрек за суверенитета си. Страната изгради солидна позиция на втора след Русия икономика и се развива като най-стабилна, модернизираща се и ориентирана към реформи страна в Евразийския икономически съюз. Но обещаният от казахстанския президент „Нов Казахстан“ изглежда вече не е в синхрон с Русия на Путин.