Ученият, който спаси милиони хора от глад

Роден е в щата Айова, САЩ, през март 1914, месеци, преди началото на Първата световна война. Родителите му са норвежки емигранти. През 1942 г. получава докторска степен по патология на растенията в Университета на Минесота - идеалното образование за бъдещото му развитие. Ориентира се бързо към научна работа за подобряване на сортовете пшеница в Мексико, където работи от 1944 до 1960.

Развива сортове, устойчиви на болести и с добра реколта. Един от най-значимите моменти в работата му е прозрението, че неуспехите с пшеницата, която дава по-високи добиви, се дължат на създаването на сортове с все по-големи класове, чиято тежест стъблата не могат да издържат. Така Борлауг създава своя сорт пшеница-джудже и учените в цял свят наричат този момент „Зелена революция“.

Новият сорт е създаден в научната агрономическа станция Кампо Атизапан. Пшеницата на Борлауг е с къси, здрави стебла, драстично по-високи добиви и се влияе добре от химическите торове. За новия сорт пшеница Britannica.com пише: „Сортът е с къси стебла, издържа отлично големите класове, реагира много добре на наторяване и е ключов елемент в Зелената революция в развиващите се страни“.

Смело може да се каже, че методът на Борлауг определя съвременното растениевъдство, а селектираният от него нов сорт пшеница превзема света. Борлауг разработва и подобрени сортове ориз, подходящи за много различни като дадености части от планетата и сух климат, включително в Южна Америка, Африка, Близкия изток, Пакистан и Индия. Смята се, че неговите селекции са спасили от глад огромни региони. 

Индия може би е най-впечатляващият пример, където след въвеждането на новите сортове ориз и пшеница, темпът в производството им надвишава темпа на растеж на населението. Страната не само задоволява нуждите си, но започна и износ. 

Така наречената Зелена революция има и страни, които са критикувани – напр. прекомерната употреба на пестициди и торове. Трудно е обаче да се каже колко хора са спасили от глад зърнените сортове на Борлауг – някои казват милиони, оценката на други е над един милиард души. Това му носи и Нобеловата премия за мир през 1977. 

През 1986 г. Борлауг инициира Световната награда за храна, с която се отличават най-успешните учени и практици в областта на подобряването на глобалните хранителни доставки. От 1984 до 2009 г., годината, в която умира, Борлауг е професор в Тексаския университет A&M, където основава Института за международно земеделие „Norman Borlaug“.

Населението на Земята надхвърля 7,75 милиарда души, т.е., над два пъти повече от времето, когато Борлауг започва изследванията си. Изкореняването на глада по света остава едно от основните предизвикателства, пред които човечеството е изправено и днес.