Може ли войната в Украйна да се превърне в нещо много по-опасно

Министрите от НАТО се срещнаха в Брюксел миналата седмица, за да обсъдят докъде трябва да стигнат в предоставянето на военна помощ на Украйна, съобщава BBC.

Предизвикателството за НАТО през целия този конфликт е колко далече може да стигне в подкрепата на своя съюзник Украйна, за да се защити от агресорите, и въпреки това целият съюз да не бъде въвлечен в конфликта с Русия.

Украинското правителство изрично потърси военна помощ.

За да имат някакъв шанс да отблъснат предстояща  руска атака в източния регион на Донбас, според украинското правителство, те спешно се нуждаят от Javelin, NLAW (най-съвременни леки противотанкови оръжия), Stingers и противотанкови Starstreak и зенитни ракети.

Вече пристига нова пратка, но Украйна иска още.

Тя иска танкове, бойни самолети, дронове и усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана, за да се защитава от все по-честите въздушни удари на Русия и ракети с голям обсег, които са насочени към украинското гориво и други доставки.

Мнозина се чудят какво пречи на НАТО да изпрати повече помощ?

Отговорът е: Ескалация.

Рискът Русия да използва тактически (с малък обхват) ядрени оръжия или конфликтът да се разпространи отвъд границите на Украйна в по-мащабна европейска война е нещо, за което европейските лидери постоянно мислят, а залогът е много голям.

Ядрена заплаха

В началото на тази война   Путин напомни, че Русия има ядрени оръжия, а готовността им е повишена до по-високо ниво.

След това западните разузнавания обаче не забелязаха никакво движение на руски ядрени бойни глави извън техните складове, но заплахата на Путин със сигурност остави отпечатък. Той всъщност каза: „Русия има огромен ядрен арсенал и дори не си помисляйте да играете с нас.“

Руската военна доктрина позволява ранното използване на тактически ядрени бойни глави с малък обсег на бойното поле, защото знае, че  на Запад има голяма съпротива срещу ядрените оръжия, които не са били използвани от 77 години.

Стратегическите анализатори на НАТО се притесняват, че след като ядреното табу бъде нарушено и дори ако щетите са ограничени до локализирани цели на бойното поле в Украйна, рискът от ескалация в ядрен конфликт между Русия и Запада се увеличава значително.

Чехия вече изпрати танкове, макар и остарели Т72 от съветската епоха, но тя се първата страна от НАТО, която направи това. Словакия изпраща своите зенитно-ракетни системи С-300. И двата хода биха изглеждали невероятно рискови в началото на войната.

Блъфовете на Путин

Британският депутат Тобиас Елууд, член на парламентарната комисия по отбрана, е един от онези, които смятат, че Путин е блъфирал, когато казал, че е повишил нивото на готовност на ядрените си оръжия, и че НАТО трябва да направи повече.

„Ние сме твърде предпазливи, когато става въпрос за оръжейните системи, които сме готови да доставим“, казва той. „Трябва да заемем по-силна позиция. Даваме на украинците достатъчно, за да оцелеят, но не и за победа. Това трябва да се промени."

Но как всъщност тази руско-украинска война може да ескалира в по-широк европейски конфликт, който ще включва и НАТО?

Има няколко потенциални сценария, които без съмнение ще бъдат внимателно обмислени от западните министри на отбраната.

Ето три потенциални сценария:

1. Украинските сили от Одеса изстрелват снаряди, доставени от НАТО, и поразяват руски военен кораб в Черно море, убивайки почти 100 руски войници и моряци. Смъртта на толкова голям брой хора при една атака би била безпрецедентно събитие и Путин ще бъде под натиск да отговори по някакъв начин.

2. Руска стратегическа ракета поразява колона с военна техника, влизаща в Украйна от страна от НАТО, като Полша или Словакия. Ако има жертви от страната на границата на НАТО, член 5 от Северноатлантическата харта може да бъде активиран и целият алианс ще застане в защита на атакувания член.

3. Заради ожесточените боеве в Донбас се случва мощна експлозия в индустриално предприятие, при което се отделят токсични химикали и газове. Въпреки че нещо подобно вече се е случвало, няма данни за убити. Но ако това доведе до касапница, какъвто беше случаят в Сирия, когато в Гута беше използван отровен газ и се установи, че руснаците са виновни за атаката, НАТО ще бъде принуден да отговори.

Разбира се, може никой от тези сценарии да не се материализира.

Винаги обаче има едно НО.

Със съкращения от jutarnji.hr