Доброволци от Израел помагат на украинските бежанци

Поредната група хуманитарни работници, облечени в характерните ярко оранжеви жилетки на сдружението, обслужва бежанския поток от Украйна в Молдова. "Оранжевите" групи са обичайна гледка на израелските летища. United Hatzalah включва лекари, медицински сестри, парамедици, травматолози и много студенти по медицина – т.е., всички, които искат да помогнат за спасяване на човешки животи и за да го направят, са готови да изоставят удобния си житейски стереотип. 

В организацията работят най-вече израелци, но също и евреи от цял свят. Чартърните полети на United Hatzalah на отиване са пълни с медицински консумативи, а на връщане превозват бежанци до Израел – предимно украински граждани с близки в еврейската държава, както и хора, нуждаещи се от по-специализирана медицинска помощ. За да ги улеснят, молдовските власти са отворили въздушното си пространство за хуманитарните чартъри на United Hatzalah. 

Репортаж на Jerusalem post от разказва за ежедневието на границата между Украйна и Молдова. В една от зелените палатки на United Hatzalah се помещава полева болница, в която се лекуват стотици спешни медицински случаи и хронични състояния, предоставя се жизненоважна хуманитарна помощ, спасяват се бебета, родени от сурогатни майки в Украйна. В друга палатка се съхраняват запаси и дарения, в останалите палатки бежанците отдъхват в първите часове на пристигането си. 

От самото начало на войната United Hatzalah предоставя в пунктовете си онлайн връзка, компютри и оборудване, с които се следят новините от Украйна и движението на бежанските потоци. Сдружението е организирало и походна кухня, в която се приготвят около 6000 порции на ден за бежанците. Редовно се зареждат и пунктове с вода, чай, кафе, студени напитки и закуски. В доброволческата акция на място се включват равини и жители на еврейските общини в Молдова.

Постоянният поток от жени, деца и възрастни хора, някои от които с бастуни, прегърбени от тежестта на годините и бежанската съдба, пресича границата бавно и почти безмълвно, под напора на още студения вятър. За децата, увити в студеното време с шапки, шалове и зимни палта, са приготвени малки подаръци. Майките се опитват да им вдъхнат кураж и дори се усмихват, когато доброволците ги посрещат със сандвичи, топли напитки, одеала и грейки за ръце. Лицата на жените излъчват цялата тревога на войната – за мъжете и синовете им, останали в Украйна, за неясно бъдеще на семействата им. 

Доброволците смятат, че дейността им в помощ на бежанците, е нещо естествено за израелската култура, в която свободата не е просто лично усещане, а национален стремеж, състояние на ума. Припомняйки еврейски пасхален химн, те казват, че са готови да споделят „този хляб на скръбта“, заедно с надеждата за ново начало, за възраждане на нормалния живот. За това мечтаят и бежанците, и хилядите израелски медици-доброволци, без да се влияят от сложните политически съображения на правителството си.