Кой кой е на предстоящите избори във Франция

Настоящият президент Еманюел Макрон е кандидат за втори мандат. Смята се за центрист и представлява партията „La République En Marche!“, ("Република, напред!") която се подкрепя и от десни, и от леви гласоподаватели.

Марин Льо Пен и Ерик Земур са от крайната десница, като Земур се смята за изразител най-твърдите крайно десни тенденции. Валери Пекрес представлява по-умерените десни републиканци, Жан-Люк Меленшон е изборът на крайната левица, а Яник Жадо - на Зелените.

Според предизборните анкети от последните шест месеца, Еманюел Макрон има значителна преднина. Привържениците му се увеличиха след стойностното държавническо поведение на френския президент в процесите за търсене на мирно решение на войната в Украйна, която дори поиска Франция като гарант в евентуален бъдещ мирен договор. В последните дни обаче идеята на Макрон за нови преговори с Владимир Путин предизвика международно недоволство, ясно изразено в директния въпрос на полския премиер „Бихте ли преговаряли с Хитлер?“

Марин Льо Пен е по-назад от Макрон, но сравнително напред в сравнение с останалите кандидати. Подкрепата за крайно десния Ерик Земур се срина, след негово изказване, че се възхищава на Путин и особено след понеделнишката му реч, в която обвини Макрон, че не е реагирал адекватно при няколко случая на нападения срещу френски граждани. Привържениците му скандираха „Макрон е убиец“ – поведение, което френската общественост нито приема, нито прощава. Земур се опита да се оправдае, че не чул скандиранията, а Макрон с доза хумор прикани съперника си да избере едно от двете обяснения – неприемлив политически език или увреден слух.

След поредица изборни провали, френската левица почти отсъства от политическата сцена. Подкрепата за Социалистическата партия падна драстично след президентството на левия Франсоа Оланд от 2012 до 2017 г., така че пред Меленшон не се очертават особени шансове.

Бъдещият френски президент ще се изправи пред няколко сериозни проблема - Украйна, икономиката, имиграцията и сигурността.

Позицията на Макрон срещу войната в Украйна спечели французите, а по отношение на икономиката той може да се похвали с най-силния годишен икономически растеж на Франция от половин век насам, отчетен през януари. Безработицата спадна до 7,4% - близо до целта, която Макрон заяви при идването си на власт. 

Данните за 2020 г. са, че имигрантите във Франция са 6,8 милиона. Макрон се бори упорито с незаконната емиграция, изпадайки в чести спорове с Великобритания заради мигрантските трагедии в Ламанша, но търпи критики заради условията във френските имигрантски лагери.

Ако спечели изборите, Ерик Земур обеща да връща в Алжир, Тунис и Мароко по 100 000 имигранти годишно и да постигне „нулева имиграция“. При победа, Марин Льо Пен пък предлага референдум за значително намаляване на имиграцията.

Макрон казва, че през неговото президентство престъпността е намаляла и планира да пусне на улиците хиляди полицаи, с оглед тежките терористични атаки, които Франция претърпя в последните години, което превърна сигурността в основно изискване за французите.

Френската избирателна система предвижда два тура през 14 дни. Ако, както се очаква, никой не спечели повече от 50% гласове на първия тур, двамата кандидати с най-много гласове ще се изправят един срещу друг на 24 април. Бъдещият френски президент ще встъпи в длъжност на 13 май.