Искате ли да откриете произхода си

Знатните семейства знаят всичко за родословното си дърво. За обикновения гражданин обаче е много по-трудно да го проследят. Но има генеалогични компании, които предлагат да открият възможните ви родствени връзки, разказва проучване на Deutsche Welle. 

Най-честите им клиентите са осиновени лица, тъй като в много страни законодателството задължава осиновителите да информират осиновеното дете, че е такова – и естествено, 99% от осиновените искат да разберат от къде идват. Друг голям контингент клиенти са наследниците на смесени бракове. 

За около € 80, лаборатории като „Ancestry“ и платформата „MyHeritage“ изпращат на желаещите комплект за ДНК-анализ. Предоставеният материал се изследва за над 700 000 генетични маркера. След като се определи процентното съотношение на гени от различни етнически групи, се преминава към търсене на конкретни съвпадения с пробите на други над 20 милиона потребители. Целият процес продължава около три седмици. 

Но какво става с данните ви, след като получите отговора си? Може ли доставчикът на тестове да има други интереси, освен генеалогията? Трябва да помислим върху това, казват специалистите по дигитална етика. 

Те се опасяват, че веднъж събрани, данните ще се пазят поне 100 години, но по-сериозният въпрос е дали покрай ДНК-анализа компаниите не събират и куп друга информация - например данни за проследяване чрез активността на потребителите в социалните медии, данни за местоположение, данни за вкусове и наклонности, информация за роднини – предположенията са за около 300 различни комплекта данни за всеки клиент. 

Тези планини от информация може да се използват за нещо, наречено предсказуемо моделиране: например намиране на хора със сходни генетични характеристики, вкусове и здравословно състояние. След като се сравняват милиони потребителски профили, съвпадения могат да се намерят. 

Това е проблем, защото генеалогичните лаборатории могат да продадат тези прогнозни аналитични модели на застрахователи, работодатели или други структури, а те след това могат да открият неща, които хората биха предпочели да запазят в тайна - например хронични заболявания или склонност към пристрастяване,. 

Но във формуляра, съпътстващ ДНК-комплекта, който потребителите получават, пише: „Можем да използваме вашите данни в генеалогични или геномни научни проекти, в научни, статистически или исторически изследвания“. „Ancestry“ например сътрудничи с "Calico" - дъщерна биотехнологична компания на Google, която работи в областта на забавяне на остаряването и определено има нужда възможно най-голям масив генетични данни. 

Да откриете от къде са предците ви, да намерите хора със сходен генетичен облик – може би по-близки или по-далечни роднини – звучи вълнуващо, но тук започва трудната част: да се свържете ли с всички тях, за да обмените информация? Няма ли да нарушите личното им пространство – или пък да откриете неща, които не бихте искали да знаете? 

И още – контролирате ли собствените си данни, които доброволно сте предоставили за изследване? Трябва да прецените риска и да решите – искате ли да разберете кои сте, но и много други хора да разберат това.