Ще се присъедини ли Финландия към НАТО

Коя линия няма да премине Кремъл? Вече никой не знае, дори в страна като Финландия, която има дълъг опит в разчитането на сигналите от Русия, пише dailyfinland.fi. Финландската граница на изток е най-дългата граница на ЕС с Русия и от края на Втората световна война на граничната линия е спокойно. Но след като Русия - без да бъде провокирана - нападна суверенна съседна държава, финландците не приемат мирното съжителство за даденост.

На Ваалимаа, най-близкият до Хелзинки контролно-пропускателен пункт засега нещата са нормални, с изключение на умерен поток украинци и руснаци, които бягат от войната. „Ние сме подготвени и продължаваме да се готвим за всяка промяна на ситуацията“, казват от граничната охрана. 

Разбира се, една промяна би била изключително нежелана във Финландия, която от десетилетия поддържа деликатен геостратегически баланс, избягвайки всякакво членство във военни съюзи, като се грижи внимателно както за отношенията си с Москва, така и за своята добре оборудвана и високо квалифицирана армия. 

Досега финландците смятаха, че не се нуждаят от гаранцията за взаимна отбрана на съюзниците от НАТО, но от 24 февруари, когато Русия нападна Украйна, това вече не е така. Според анкета, поръчана тогава от националната телевизия YLE, 53% от анкетираните бяха „за“ членство в НАТО. Един месец по-късно цифрата е 62%.

„Хората мислеха, че през 2020-те ще живеем в мирно време, но сега войната е в центъра на Европа и не толкова далече от Финландия“, каза финландският министър на отбраната Анти Кайконен след среща в централата на НАТО в Брюксел по-рано този месец, на която беше поканен заедно с шведския си колега.

През последния месец посещенията във финландските стрелкови клубове са скочили драстично, привличайки както офицери от резерва, така и обикновени граждани. „Но това не е паника. Хората просто искат да оцелеят и сега е време да се научат“, казват от един такъв център в предградията на Хелзинки. 

Москва отдавна заплашва със „сериозни политически и военни последици“ една евентуална кандидатура на Финландия в НАТО и Хелзинки смята, че Русия ще реагира, но не е ясно практически как ще го направи. Предвид тази несигурност, голяма част от финландските парламентаристи са убедени, че моментът за присъединяване към НАТО е „сега или никога“ – акт, полезен и за Алианса. 

„Ние не сме страна-потребител на сигурност“, казва депутат, привърженик на членството в НАТО и обяснява, че с добре поддържаната си армия в пълна оперативна съвместимост със силите на НАТО и ключовото си регионално местоположение, „Финландия всъщност е производител на сигурност“.

Но колкото и бързо да се развива националният дебат, Русия вече прави някои рискови крачки, казват от Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. В последните седмици руското посолство в Хелзинки прикани руснаците във Финландия да сигнализират за случаи на „нарушени права, дискриминация и разпалване на омраза срещу граждани на Руската федерация и носители на руски език“ – точно, както руската пропаганда твърдеше това за Украйна. 

Въпреки че финландските медии са добре подготвени да се справят с информационната война, ясно е, че такива внушения създават страх сред населението, което е добра основа за предизвикване на противоречия. 

През април правителството на Финландия ще представи в парламента актуализирана оценка за промяната на ситуация със сигурността в страната и ще постави на дневен ред въпроса за членство в НАТО. Мнозина смятат, че след един обществен и парламентарен дебат финландците ще поискат това.