Как Еманюел Макрон промени Франция

Еманюел Макрон е фаворит за втори петгодишен мандат, защото успя да промени френската политическа система, посочва в анализа си TheConversation. С изборната си победа през 2017 г., бившият министър в правителството на социалиста Франсоа Оланд преодоля утвърдените политически партии във Франция. 

Макрон създаде политическото движение En Marche, което отразява инициалите му. Това бяха основите на новата центристка политическа партия, La République En Marche, която след това спечели и значително мнозинство във френското национално събрание. Пет години по-късно, след сравнително постоянна висока позиция в социологическите проучвания, мнозина се опитват да обобщят какво направи Макрон с Франция и нейната политика.

„Най-голямата промяна, настъпила по време на президентството на Макрон, е поляризацията на френската политическа система“, казва Жил Ивалди, от Центъра за политически изследвания към Sciences Po в Париж, Франция. Ивалди обяснява, че Макрон е завзел центъра на френската политика, „отслабвайки всички доминиращи преди това партии от лявото и дясното, което и отвори пространство за по-радикални партии“, смята аналитикът.

От проучванията му сред френския електорат, Жил Ивалди прави извода, че все повече хора се ориентират към дясното във френската политика. Изместването беше започнало и преди Макрон, но неговата победа и дясната му ориентация през последните пет години засилиха процеса.

Ан-Сесил Дуйе, професор по политически науки в университета в Лил във Франция, припомня, че в кампанията си за президент Макрон обеща революция и показа желание „да разчупи нещата, да постави под въпрос политическата система и да победи разделението ляво - дясно". Но Дуйе сега казва „Далеч сме от революция“, посочвайки липсата на конституционна реформа през петте години на управление на Макрон.

Тя обяснява, че през 2017 г. в политиката са влезли напълно нови депутати, което включва и неопитност в управлението. „Това също допринесе за факта, че изпълнителната власт придоби по-голямо значение от парламента“, смята Дуйе и според нея този прилив на нови имена като цяло не е довел до обновяване на френския политически елит, след като делът на мениджъри и професионални политици в националното събрание е останал същият.

Ротационното председателство на Франция и активността на Еманюел Макрон по въпросите на войната с Украйна, добавиха нови щрихи към твърдия характер на френския президент. Месец преди президентските избори, анализаторите не се спират на неща като доходи или стандарт на живот по време на президентството му, вероятно няма и причина. Така че предстои френските избиратели да решат дали ще продължи умереното обновяване във френската политика.