Кремъл се окопава във властта

Кремъл определено няма доверие в народния вот и иска да подсигури запазването на властта си. Затова руските законодатели разшириха противоречивата система за онлайн гласуване на всички национални избори преди спорното в момента преизбиране на Владимир Путин през 2024 г., съобщава The Moscow Times.

Седем руски региона гласуваха онлайн на миналогодишните парламентарни избори. Опозицията постави резултатите под съмнение, след като преднината ѝ в офлайн гласуването беше заличена от електронно подадените гласове в Москва.

Дори преди постепенното преминаване към цялостно онлайн гласуване, критиците му казаха, че системата ще улесни властите да фалшифицират изборните резултати. Вчера обаче долната камара на руския парламент заяви, че е внесла проект за законови поправки с цел приемане на дистанционното електронно гласуване в цялата страна.

„Гражданите ще могат да гласуват чрез интернет или чрез специално мобилно приложение“, съобщават от Държавната дума.

Същевременно поправките забраняват на хора, свързани с „екстремистки“ организации да се кандидатират за президент и въвеждат така наречения „регистър на чуждестранните агенти“. Поправката явно е адресирана към затворения в лагер критик на Кремъл Алексей Навални.

Миналото лято съд в Москва постави извън закона политическата мрежа на Навални като „екстремистка“ на фона на все по-широките репресии срещу опозицията. Вчера властите обявиха за национално издирване прес-секретарката на Навални Кира Ярмиш, съобщи theins.ru.

През август 2021 г. тя беше осъдена на 1,5 години „ограничаване на свободата” заради нарушаване на противоепидемичните мерки, след като публикува в социалните мрежи призиви за участие в митинг в подкрепа на Навални. Според рзследващите по този начин Кира Ярмиш е застрашила здравето на стеклите се в центъра на Москва демонстранти. 

По същия повод са санкционирани и други сътрудници на Навални между които Мария Алехина от Pussy Riot, ръководителят на Алианса на лекарите Анастасия Василиева и двама московски общински  съветници. Всички те сега са заплашени със замяна на "санитарното" ограничаване на свободата им с реален арест.

За да стане закон, законопроектът за онлайн гласуването трябва да получи мнозинство в горната камара на руския парламент и подписа на Путин. Засега той казва, че все още не е решил дали да се кандидатира за преизбиране през 2024 г.

Национално онлайн гласуване през 2020 г. разреши конституционните поправки, които дават на Путин правото да остане на власт до 2036 г. и да стане най-дълго управлявалият лидер на Русия след Петър Велики, който отвори страната към света, докато сегашният руски президент прави обратното.