С дипломация съветски тип Лавров замеси България в конфликта с Украйна

Днес светът очакваше с голямо внимание ако не разумно, то поне конструктивно поведение на руския министър на външните работи. Вместо това,  намерил международна трибуна, Сергей Лавров отново скочи в "зоната на здрача" - т.е., в съветската политика от миналия век. Поведението му припомни блъскането на Хрушчов с обувка по катедрата на пленарно заседание на ООН преди 50 години.

В типично съветски стил Лавров се опита да всее разкол между съюзниците от НАТО, като намеси и България. Според него нашата страна заедно с Унгария и Румъния, протестирала сещу "дискриминацонния" закон за езиците в ЕС, оставил руският език "напълно без права".

Руският външен министър не се поколеба да замеси името на България именно в езиковите претенции на Русия, с оглед често изказвания йезуитски руски прочит на историята на българския език и писменост. С това Лавров за пореден път демонстрира типичното за руската дипломация неуважение към уж "скъпата" ѝ България. Нека припомим, че през 1985 г. тогавашния „братски” СССР „призна” с половин уста 1300-годишнината на България малко след Гърция.

Освен това, твърдейки, че Русия е готова за преговори, Лавров заяви, че Западът иска Украйна, само за да я използа срещу "всичко руско". Очевидно Русия не е готова да се раздели с глобалните си амбиции да прекрои света по свой модел, пък ако ще и да го избие, макар че по думите му, Лавров не вярва да има ядрена война заради Украйна. Това изявление е колкото успокояващо, толкова и тревожно, след като Русия наруши всичките си обещания, разпространявани преди да нахлуе в Украйна.

Освен това руският външен министър изрази и екзотичното мнение, че самото присъствие на Русия на географската карта било застрашено... С други думи Лавров изнесе овехтелия си спектакъл, пренебрегвайки за пореден път усилията на света за мирно разрешаване на измисления конфликт с Украйна, довел по вина на Русия до хиляди жертви от двете страни. 

Интересно би било да се проследи историята на тази омраза, която Русия проявява към Запада и по-конкретно към САЩ, след безусловната подкрепа към СССР с техника и стотици хиляди тонове материали и храни по време на Втората световна война и решаващата намеса на съюзническите войски в нея. 

Русия не обича да си припомня и нееднократната помощ на САЩ и Запада в тежки хуманитарни ситуации за руската дъжава. Може би наред с други фактори, омразата се корени и в управлението на икономиката, която на Запад създава проспериращи нации, докато Русия при всичките ѝ природни богатства остава в края на класацията по стандарт на живот.

На този фон инфлацита в Руската федерация само за тази седмица скочи с повече от 11%. Днес Русия забрани износа на стотици руски стоки, в това число дървесина, контейнери, вагони, турбини и всякакъв тип апаратура, предаде Reuters. Тази стъпка първоначално може да доведе до промяна в някои цени,  но в не особено дългосрочен план само ще потвърди максимата, че евтиното винаги излиза скъпо.