Самоизолацията на Русия

Един анализ на Владимир Рижков, политолог и депутат в Държавната дума в периода 1993 - 2007 г., разкрива как Кремъл стигна до идеологията на войната.

За 23 години след края на СССР руското общество и управляващият елит преминаха от умерено проевропейски към великоруски убеждения. Владимир Путин яхна тези антизападни и националистически настроения, създавайки първоначално икономически растеж и потребителски бум, за сметка на личните свободи и все по-агресивната намеса на държавата в политиката и икономиката. 

Парадоксално, но Путин обяви руснаците и руската държава за пазители на традиционните християнски ценности, за разлика от „гнилия” Запад. Така той изгради една държава на безусловен национализъм и го превърна в основен лост на руската икономика, политика, образование и култура.

В икономиката Държавната дума прие поредица закони за "национализиране на елита". Богати руснаци бяха призовани да върнат парите си в Русия и да закрият офшорките си. На министрите и депутатите беше наредено да се освободят от чуждестранни банкови сметки. Военните разходи се увеличиха рязко.

Вътрешната политика се прицели във „врага вътре и врага отвън”. Кремъл изгони от Русия USAID и няколко американски НПОта, а руските им колеги, които получават чуждестранно финансиране, са задължени от закона да се етикетират като „чуждестранни агенти“. Без съдебно разпореждане се блокират всяка медия, уебсайт или блог, ако съдържанието им се сметне за нелоялно. 

ФСБ разполага с разширени правомощия да наблюдава руснаците, вкл. с пълен достъп до личните им данни в социални мрежи и електронна поща. Експерти предвиждаха (и познаха) блокирането на Facebook, YouTube, Skype и Twitter в Русия. Така нивото на руската цензура вече съперничи с тази в Китай и Беларус. Същевременно новото "антиекстремистко" законодателство позволява максимални наказания за участие в протестни митинги. 

Външната политика на Русия се „обогати” с износ на реални и хибридни войни, преврати, корупция и военни формирования, подкрепа на тоталитарни режими, купуване на чуждестранни политици и партии и заграбване на ресурси в техните държави. Шпиономанията системно промива общественото съзнание.

Образованието в Русия възпитава преди всичко патриотизъм. Учебниците, дотирани от държавата, възхваляват Русия като глобална сила и утвърждават правото на държавата да постига целите си почти на всяка цена. 

Културата трябва да подчертава уникалната цивилизация на Русия, прословутия „руски свят”, горд, че „Русия не е Европа“. Западната концепция за толерантност и мултикултура е тотално зачеркната. 

Взети заедно, тези елементи на руската държавна идеология формират мисленето на нацията по вкуса на Кремъл и изолират Русия от западния свят, слагайки край на всяка надежда за модернизация, заключава Владимир Рижков в публикацията си в Тhe Мoscow Тimes.

Подтискайки всяка различна мисъл и подклаждайки агресивни настроения към всичко „неруско”, властта на Путин безконечно набива мантрата, че Русия е „най” – най-велика, най-знаеща, най-можеща - и най-ощетявана, най-лъгана, най-застрашена. Тези, които поглъщат тази идеология, обвиняват за оскъдното си съществуване „гнилия запад”. Но руснаците все повече протестират срещу неадекватните амбиции на Кремъл и жалкото положение на болшинството руски граждани. 

Този раздиращ се от противоречия, национализъм и агресия държавен "ред" предлага Владимир Путин на младото поколение руснаци, а вече и на света.