Какви санкции са наложени на Русия и как могат да се разширят

ВВС обобщава ситуацията и перспективите. ЕС е санкционирал 27 руски физически лица и организации, вкл. банки, което ограничи достъпа на Русия до европейските капиталови пазари и прекъсна  достъпа ѝ до средства от европейски банки. Търговията между ЕС и двата проруски анклава в Донбас е забранена. Обект на санкции са и 351 члена на Руската дума.

Две ключови за отбраната на Русия държавни банки вече нямат достъп до финансовата система на САЩ. Санкционирани са пет ключови фигури от руския финансов елит, въведени са и ограничения върху американски сделки, свързани с руския национален дълг. Американски лица и компании не могат да развиват бизнес в Луганска и Донецка републики (ЛНР и ДНР).   

Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън обяви санкции срещу пет руски банки и трима крупни руски бизнесмени, но каза, че има „готовност да разгърне допълнителни санкции“. Някои депутати смятат, че правителството трябва да бъде по-твърдо и да се насочи към повече руски банки и олигарси. 

Канцлерът на Германия Олаф Шолц отложи сертифицирането на газопровода "Северен поток 2", а  УЕФА вероятно ще премести финала от Русия 

Канада наложи ограничения на депутатите, подкрепили признаването на независимостта на ЛНР и ДНР и забрани фиинансови операции на канадски граждани и компании в двете републики. Австралия въвежда санкции срещу редица руски физически лица, вкл. осем члена на Съвета по безопасност на Руската федерация. Япония замрази активите на лица, свързани с ЛНР и ДНР и забрани да им бъдат издавани японски визи. Забранена е и търговията с руски облигации в Япония. 

Възможните по-тежки санкции предвиждат изключване на Русия от Swift - глобалната услуга за финансови съобщения, която използват хиляди финансови институции по света. Това ще затрудни международния бизнес на руските банки, но би струвало икономически загуби и на страни като САЩ и Германия, чиито банки имат тесни връзки с Русия. Засега Белият дом казва, че въвеждането на тази мярка е малко вероятно. 

САЩ могат да забранят на Русия и на западни фирми-посредници да извършват финансови транзакции с щатски долари. Това може да блокира руската икономика и външна търговия, особено продажбите на петрол и газ, които се уреждат предимно в долари. В резултат износът на петрол и газ от Русия ще спадне, а цените им ще се повишат. По-крайната мярка е западните държави да спрат да купуват петрол и газ от руски енергийни гиганти като „Газпром” или „Роснефт”,  И двете стъпки ще засегнат европейските страни, зависими от руските горива. Германия, например, разчита на Русия за една трета от газовите си доставки. 

САЩ могат да блокират международните транзакции на руски банки, което ще доведе до повишаване на инфлацията и падане на доходите в Русия. Това обаче ще навреди и на западни инвеститори с пари в тези банки. Освен това Русия има резерв от над $ 630 милиарда в централната си банка, за да се предпази поне временно от подобни икономически сътресения. 

Западът може да ограничи износа на ключови високотехнологични стоки за Русия - напр. полупроводникови микрочипове, които се използват във всичко - от автомобили до смартфони. Това ще засегне отбранителните, авиацонните, космическите и много други сектори на руската икономика, но същевременно ще навреди и на износителите на тази технологията. 

Правителството на Обединеното кралство може да затегне режима за доказан произход на парите на руски компании и олигарси в британски банки и индустрии – механизъм, който е задължителен, но се прилага рехаво. 

Правителствата на Канада, Австралия и Япония също са готови с по-широки санкции, които ще въвеждат координирано с други държави, вкл. G 7.

Като цяло, западните страни действат съгласувано при налагането на санкциите, но съществува и опасението, че не са напълно единни. Държави, които са в по-близки отношения с Русия - като Унгария, Италия и Австрия - може да не желаят да задействат големи санкции – поне не своевременно.