Лесно ли е да се води щастлив живот

Измерването на субективните нива на щастие се превърна в нещо като международен спорт. Хората гледат с интерес класациите и с малко ревност към страни като Дания, която постоянно оглавява световните топ-листи за щастие. Датски практики като "хюга" (живот в уют, удовлетвореност и сигурност),  набират популярност и сякаш ни казват - ако можехте да добавите повече уют в живота си, може би щяхте да сте щастливи като датчаните!

Но лесно ли е да се поддържа щастлив живот в страна, в която това се счита едва ли не за задължително? Ново изследване на Института по психология към Университета в Мелбърн, публикувано в Scientific Reports, установи, че в страните, класирани най-високо в таблицата за щастие, много хора се чувстват под обществен натиск да бъдат щастливи – и непрекъснато да го показват. Така че животът в по-щастливите страни може да е добър за мнозина, но за някои в крайна сметка може да се окаже непосилно изискване и да има обратен ефект.

Научният екип е изследвал няколко години социалния натиск, насочващ хората да изпитват положителни емоции и да избягват отрицателните. Този натиск влияе чрез социалните медии, книгите за самопомощ, модата, масовата култура и рекламата. В крайна сметка хората развиват усещане за това какви емоции се ценят, или не се ценят от хората около тях.

Изследванията разкриха, че колкото по-силен е натискът да се чувстват щастливи, толкова по-висока склонност към депресия показват част от хората. Конкретното проучване на екипа от Мелбърн е проведено сред 7443 души от 40 държави и включва въпроси за емционалното благополучие, удовлетвореността от живота (когнитивно благополучие) и оплаквания от настроението (клинично благополучие). 

Проучването показва, че в световен мащаб, когато хората чувстват натиск да изпитват щастие и да избягват тъгата, те са по-склонни към проблеми в психичното здраве, изпитват по-ниско удовлетворение от живота си, повече отрицателни и съответно - по-малко положителни емоции, както и по-високи нива на депресия, тревожност и стрес.

Тоест в страни като Дания социалният натиск за щастие е особена предпоставка за уязвимо психично здраве. Това, разбира се, не означава, че като цяло хората в тези страни не са по-щастливи - очевидно са, но за тези, които изпитват голям натиск, че трябва да държат брадичката си вдигната и усмивката до ушите, животът в по-щастливи нации може да доведе до по-лабилна психика.

В такива страни чувството за щастие може да се разглежда като очаквана общоприета норма. А нормата винаги се съпътства от явна или скрита принуда. Това увеличава социалния натиск, наставляващ хората да се придържат към тази норма и изостря последствията за онези, които не успяват да я постигнат.

Какво е решението? На лично ниво усещането и изразяването на щастие е хубаво нещо. Но понякога е добре да бъдем по-чувствителни към другите, когато изразяваме положителните си емоции, защото може да ги натоварим и дори да ги отчуждим. Разбира се, добре е да внасяме щастие и позитивност в отношенията си, но все пак е добре и да знаем кога да приглушим радостта си,  за да избегнем отчуждението с хора, които в момента може да не я споделят.

По-общо казано, може би е време да преосмислим как измерваме щастието и успеха. Животът е многолик и са ни нужни не само положителни емоции, но и добра реакция при отрицателните. Може би е време страните да се класират не само по това колко са щастливи, но и по това, колко са отворени към целия богат спектър на човешките преживявания, заключава изследването.