Акценти от Конференцията по сигурност в Мюнхен

На Конференцията тази година Русия не изпрати свой представител, тъй като изглежда няма нови въпроси, но щеше да се изправи пред трудни отговори.

Централна тема на конференцията беше Украйна. Президентът Владимир Зеленски ясно изрази позициите на своята страна. „Украйна иска мир”, каза той и настоя за  ясна времева рамка за членство в НАТО, изразявайки по този начин известна критика към условията, които Алиансът поставя. 

„Украйна получи гаранции за сигурност, когато се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света. Ние нямаме оръжия. И никаква сигурност... Но имаме право да изискваме преминаване от политика на успокоение към политика, гарантираща сигурност и мир“, каза Владимир Зеленски и поиска от САЩ конкретна подкрепа за своята армия. 

Украинският президент заяви, че ситуацията в източната част на страната "остава под пълен контрол” и отхвърли обвиненията на руския президент за „потъпкване на човешките права” в двете самопровъзгласили се проруски републики в Донбас на територията на Луганска и Донецка област.

Същото направи и гереманският канцлер Олаф Шолц, който неотдавна посети Украйна. Той нарече „нелепи” твърденията на Русия за геноцид срещу рускоезичното население в Донбас и предупреди, че руска атака срещу Украйна ще бъде "сериозна грешка с високи политически, икономически и геостратегически разходи". 

Освен това Шолц определи за измислен претекста за най-голямо струпвне на войски от 1945 г. насам, след като за момента приемането на Украйна в НАТО не е на дневен ред заради някои непостигнати условия по критериите на Алианса. 

„Светът е в решителен момент от историята си”, каза каза америкинският вицепрезидент Камала Харис и подчерта, че „Руската инвазия в крайна сметка ще засили присъствието на НАТО. Няма да спрем с икономическите мерки. Ще подсилим допълнително нашите съюзници от НАТО на източния фланг". 

Харис каза, че САЩ са подготвили „безпрецедентни” санкции, вкл. контрол на рускя износ и действия срещу руски финансови институции и ключови индустрии, както и срещу „съучастниците” на Русия в създаването на напрежение в света. На срещата си с лидерите на Естония, Латвия и Литва Харис заяви: "Най-голямата ни сила е нашето единство", а балтийските страни поискаха САЩ да увеличат военното си присъствие в източния край на НАТО.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нападна „откровения опит“ на Русия да пренапише правилата на глобалния ред. Тя предупреди Москва, че мисленето ѝ от "тъмното минало" може да струва бъдещия просперитет на Русия и обеща "здрав пакет" от финансови и икономически санкции.

Интересна позиция зае Министърът на външните работ на Китай. „Европейският съюз наистина трябва да се замисли дали разширяването на НАТО наистина ще гарантира мира в Европа”, каза Уан Ий, но същевременно подчерта, че Китай е за запазване на суверенитета на всяка страна по света, „включително и Украйна”.

Мнозина разчетоха този акцент на китайскя държавник като отклонение от шумно декларираното пълно единомислие между Русия и Китай. Уан Ий  изясни целите на страната си към по-голямо стратегическо присъствие на световната сцена, като заяви, че Китайската народна република е готова да играе конструктивна роля в решаването на съответните въпроси на равнище Съвета за сигурност на ООН.  

Политически анализатори посочиха, че макар да не присъства, Русия води политическите и държавни лидери към необходимото ѝ решение - ако няма инвазия, няма да има и санкции. На Конференцията по сигурността в Мюнхен присъстваха над 100 министри и 30 държавни и правителствени лидери от цял свят.