Как растежът на градовете се е отразил на селата

Доскоро идеята за преместване в голям град представляваше привлекателно предложение за мнозина. През 2018 г. Организацията на обединените нации заяви, че 55% от населението на планетата живее в „градски райони", и прогнозира, че до средата на века това ще нарасне до 68%.

Макар пандемията от коронавирус да накара голяма част от хората да преоценят своите приоритети по отношение на това къде искат да живеят и работят, все още е вярно - поне за момента - че икономическите, културните и социалните предложения на изключително урбанизираната среда могат трудно да бъдат победени.

Може да не изглежда веднага очевидно, но хората, които напускат селските райони, за да отидат в градски, могат да окажат доста значително влияние върху естествения свят. Ян Лауранс, програмен директор по биоразнообразието и екосистемите в Института за устойчиво развитие и международни отношения, отговаря на въпроса дали „селският полет“  (тенденцията за „излитане" от селата към градовете) представлява заплаха за околната среда.

„Това е глобална заплаха - отговори той. - Помислете, че 80% от биоразнообразието в световен мащаб е в области, в които се случва традиционното производство.“

Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации по-рано заяви, че „традиционните местни територии“ са дом на 80% от биоразнообразието в света. „Така че, когато загубим тези хора, които живеят в провинцията, в планината, в саваните, когато„ летят “към града, ние губим биоразнообразието, което съпътства тази система - добави той. - И това е едно от обясненията защо биоразнообразието всъщност намалява толкова силно."

Относно правителствата, които се занимават с проблема, Лоранс заяви, че „разбира се“, те се опитват да направят нещо, но посочи по-големи, системни проблеми, които представляват значителни пречки. „Те инвестират в селските райони по отношение на  пътища, болници, училища и подобни - обясни той. - Но това не е достатъчно, за да се борим срещу… да кажем, общата икономическа система, в която участваме всички ние.“

Лоранс обясни също, че провинцията е изправена пред две големи предизвикателства за околната среда. „Едното е, да речем, посегателството от градска среда в провинцията - отбеляза той. - Демографски се разрастваме и нарастваме и по отношение на използването на пространство. Помислете за всички тези пътища, пристанища, които са изградени и унищожават пейзажите, горите, като ги режат на малки парчета."

Това е важен момент. Защото, макар хората да се отдалечават от селските райони към градските, то градовете поемат околните селски райони, нарастват по размер, като натрупват земя и ресурси.

Много от кварталите на Лондон например започнаха като селски или полуселски селища, които бяха погълнати от града вследствие на нарастващите нужди и население на града.

Лоран описва второто предизвикателство като „много общата стандартизация на ландшафта", която той обясни, че е вследствие на „разпространението и увеличаването на земеделието и на индустриалното земеделие".

Концепцията и практиката на монокултурата - отглеждането на една конкретна култура или животно - поражда много дискусии и спорове. 

Тъй като населението на нашата планета продължава да нараства и натискът върху нейните ресурси се засилва, всички споменати по-горе въпроси ще станат теми от съществено значение. Реакциите на правителствата, бизнеса и обществото на тези предизвикателства ще оформят света, в който живеем, за години напред.