От стогодишните спомени за един "позорен" мир до съвременните въжделения за нов СССР

В странен синхрон с опитите за разведряване на обстановката около Украйна, вчера на сайта actualcomment.ru се появи „исторически” материал. Автор на статията е Владислав Сурков, дългогодишен съветник на Владимир Путин по социално-икономическото сътрудничество със страните от бившия СССР и основател и настоящ лидер на Съюза на добоволците за Донбас.

Припомняйки основни понятия като „геополитика” и прокарвайки идеята, че историците лесно помнят победите, но рядко обсъждат времената на „позор”, авторът връща историческия часовик назад, с твърдението, че днес Русия „се е примирила” със съществуването си в рамките, определени от „позорния” Брест-Литовски мир от 1918 г.

Сурков настоява, че е дошъл моментът „да се мотивират” хората с напомнянето за историческите „унижения и травми”, нанесени от „оскърбителните” условия на примирието с Германия от преди 104 години. Според него Русия е била принудена да се откаже от огромни територии като Прибалтика, Беларус и Украйна, „принадлежали” ѝ преди, както авторът припомня, с коментара „по-позорно няма накъде”.

Трактовката на Сурков е, че впоследствие този договор е бил отменен именно от бившите ѝ „напуснати” територии, които с радост се превърнали в съветски републики и Русия – вече като Съветски съюз, си възвърнала загубените земи. 

Авторът посочва обаче, че за съжаление и въпреки усилията на „могъщия СССР”, процесите на разпад продължили, за да се стигне днес до „ограничаването” на Русия в чертите на онзи „позорен мир”, на който „болшевиките малодушно се съгласили”...

Според пишещия, причините са парадоксални -  Русия нито е загубила война, нито е обхваната от революция, а е станала жертва на „някаква смешна перестройка и смътна гласност”.

В края на статията си доскорошният президентски съветник пита – и сега накъде? Отговорът според него определено не е „да се мълчи” - „А как иначе, ако е и тясно, и тъжно, и неловко... и немислимо за Русия да остане в границите на един позорен мир?”, пише Сурков и посочва решения като „практическа, приложна и дори контактна” усилена и мащабна геополитика.

Финалът на експозето му е лозунг: „Ние сме за мир, разбира се. Но не за позорен, а за правилен”.

Едва ли някой се съмнява, че подобна позиция може да се публиква в настоящия момент без „вдъхновение” от идеолозите в Кремъл, особено предвид прелюбопитното цитиране на „изгубените руски земи”. Изглежда, че Москва едва ли лесно ще се раздели с имперските идеи, а по-скоро ще продължи да дрънка друг тип оръжие, припявайки „Хотят ли русские войны”.