Украйна: Между НАТО и Русия

В тази светлина The Conversation анализира ситуацията с Украйна, позовавайки се на Еманюел Макрон, който при неотдавнашното си посещение в Москва казал пред медиите, че финландският модел е „една от опциите“ за Украйна. Френският президент отрече да е подхвърлял подобна идея, която би означавала Украйна да подчини бъдещето си на Москва.

Европейските правителства не искат да се връщат към политиката на сфери на влияние, поддържайки позицията, че Украйна е суверенна държава и според международни споразумения може да избере да стане член на коя да е организация, в т.ч. и НАТО. В тази връзка западните държави припомнят Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство, който Украйна и Русия подписаха през 1997 г., съгласявайки се да „зачитат взаимно териториалната цялост и ненарушимостта на съществуващите граници между тях“.

Този договор следва посоката на дискусиите след разпадането на СССР, които обаче САЩ и Русия помнят по доста различен начин. Според Горбачов „Американците обещаха, че НАТО няма да се движи отвъд границите на Германия след Студената война”. Но според Робър Зелик, служител в Държавния департамент на САЩ, който е участвал в преговорите, не е поеман официален ангажимент за ограничаване на разширяването на НАТО.

САЩ и НАТО вече отхвърлиха исканията на Кремъл за подобни гаранции, което накара Москва да засили натиска срещу Украйна. Според концепцията на Владимир Путин „Исторически и културно Украйна е едно цяло с Русия”. Това поляризира позициите на Моска и НАТО, но както президентът Байдън подчерта, Североатлантическият алинс има политика на отворени врати за всяка европейска държава, която отговаря на условията за членство. 

Поддържайки тази позиция, САЩ предоставиха военна подкрепа на съюзниците си от Алианса. В същото време Европа не е така единна в действията си, като от една страна укрепва отбраната си и предоставя военна помощ на страните от бившия източен лагер, докато Германия отказва да продава оръжие и оборудване на Украйна, а Франция се стреми към чисто политическо решение. Санкциите срещу Русия също се обсъждат с различна степен на ентусиазъм. 

Именно заради тази разлика в позициите Кремъл може да си позволи по-голям натиск. Според източник от Елисейския дворец, цитиран от ВВС „Русия е поела ангажимент да не предприема никакви нови военни инициативи”. Макар да звучи като стъпка в правилната посока, тази позиция всъщност е съгласие, че Москва контролира кризата и ще манипулира напрежението по своя преценка.

Какво би могло да се очаква, ако Украйна бъде принудена да се откаже от решенията си на суверенна държава? Неминуемо ще последват размирици от страна на етническите руснаци в Естония, Литва, Латвия, Полша и Грузия, което означава по-нататъшна дестабилизация на НАТО и разширяване на кризата. Допълнителният ефект би бил разчленяване на Украйна, чиито региони ще бъдат насърчавани от Русия да търсят независимост.

Русия създаде кризата, за да сплаши Запада и да го принуди да изостави Украйна. Всеки компромис, който би поставил Украйна в уязвимо положение, особено нейния суверенитет, ще означава загуба за НАТО и западната цивилизация и тържество на Русия в глобалните ѝ амбиции. Това всъщност е реалната заплаха за световния мир и сигурност, а не бутафорните претенции на огромна Русия за собствената ѝ безопасност.