Пустинята Атакама се превърна в гробище за дрехи

През последните десетилетия страните в западния свят развиха вкус към т.нар. „бърза мода” – ежедневни дрехи с атрактивен дизайн, от евтини материи и на ниски цени. Търсенето е огромно, което предизвика свръхпроизводство. Фабрики с евтина работна ръка в Азия бълват невъобразими количества, които се продават на едро и изключително евтино в Северна Америка и Западна Европа. 

Клиентелата са предимно млади хора, тийнейджъри и деца, които се разделят лесно с евтините нови дрешки, често пъти след еднократна употреба, но бързата мода има голям пазар и сред работещето съсловие. В много случаи тези артикули се купуват за определено събитие – напр. концерти или стотиците летни фестивали, след което отиват на боклука. Заради свръхпроизводството и бързата смяна на вкуса на потребителската маса, големи количества остават непродадени. 

Изкупуват ги търговци на дрехи втора употреба от САЩ, Европа и Азия. Един от най-оживените им маршрути е към Икике, освободено от данъци пристанище в Чили. Обикновено от този внос се продават не повече от 40%, а останалите завършват на огромно импровизирано сметище в пустинята Атакама – не по-малко от 35 000 тона годишно, според ВВС.

Една част се изгарят, отделяйки токсични изпарения, тъй като са предимно от синтетични тъкани, оцветени с химически багрила. По същата причина, оставени под открито небе, дрехите биха се разградили за около 200 години.

Чилийското правителство се стреми да предотврати незаконната практика на изгаряне, тъй като заради планините изгорени дрехи процесът има ужасни последици не само за местната околна среда, но и за глобалната екосистема. 

Няколко местни компании с кръгова икономика се борят с проблема като се опитват да намерят нов живот за изхвърлените дрехи. Ecocitex преработва част от тях в нови прежди и освен това разпределя и дарява годните за употреба облекла на нуждаещи се общности. EcoFibra раздробява дрехите и произвежда от тях панели за топло- и звукоизолация.

Но това е капка в морето на фона на бясното производство, което носи огромни печалби на производителите. Сред тях са и някои от най-големите световни марки, които често твърдят, че производството им е „устойчиво”, „етично” или „зелено”. „Зеленото” обаче обикновено се измерва с купищата зелената валута от продажбата на тези сезонни евтини дрехи, създадени от нископлатени работници, в много случаи – деца.

Според ООН модната индустрия и в частност бързата мода произвежда годишно повече въглеродни емисии, от всички международни полети и корабоплаването, взети заедно. По неизвестна причина обаче, екоактивистите са насочили гнева си именно към въздушния и водния транспорт, а на пламенните си демонстрации обикновено се появяват издокарани в бърза мода.

Чили и Гватемала са най-големите вносители на употребявани дрехи в Америка. Така че старата ви тениска може да гние или да гори някъде там – с още тонове ненужно производство, поставяйки обаче крайно неудобни въпроси.