Годината на мрака: забравената климатична катастрофа от VI век

Температурите паднали до 1.5° през лятото, тежка мъгла затъмнила Слънцето в продължение на 18 месеца. През следващото десетилетие климатичната криза засяга Европа, Близкия изток и части от Азия и вероятно е променила хода на историята, пише сп. New Scientist, позовавайки се на исторически източници и съвременни изследвания.

В Historiae Ecclesiasticae историкът от VI век Йоан Ефески пише: „Слънцето стана тъмно и тъмнината му продължи 18 месеца. Грееше около четири часа на ден и все пак тази светлина беше само слаба сянка на обичайната“.

Ниските температури унищожили реколтата,  в света настъпил глад. Само няколко години по-късно, през 541 г., чумата убива 100 милиона души. Редица съвременни историци смятат, че падането на Римската империя отчасти се дължи и на това. 

Византийският учен Прокопий, живял между 500 и 565 г., също е описал странното Слънце през 536 г. като лош знак, предсказващ ужасни събития. 

Друг източник на данни за климатичния катаклизъм от 536 г. е хрониката от VI век на писателя Захарий Митилински, наречена „Тъмното слънце“. „Слънцето потъмняваше през деня, а луната през нощта. Океанът не спря да бушува от 24 март тази година до 24 юни следващата... Зимата беше толкова тежка, че от много сняг птиците загинаха... Настанаха беди".

В Китай периодът също е описан подробно, като се споменава, че в някои провинции сушата и глада са отнели живота на 80% от населението. 

Няма писмени паметници от всички страни, но археологическите и геоложките данни разкриват доказателства за климатичните промени. Проучвания върху стволовете на дърветата показват, че 536 г. е била най-студената от 1500 години.

Важният въпрос зад всичко това е причината. Въпреки че няма категорични отговори, сп. Live Science посочва две теории за най-лошата година в историята. Първата е удар от голям астероид, вероятно паднал в морето, след като на сушата няма следи от кратер. Това обаче не обяснява слабата светлина на слънцето, както и липсата на данни за цунами, които биха възникнали при падане на астероид в океана.

Другата теория е гигантско вулканично изригване. Един от кандидатите е вулканът Кракатау между островите Ява и Суматра в Индонезия. През 2018 г. анализ на ледено ядро с дължина 72 м от ледник в швейцарските Алпи доведе до заключението, че огромно вулканично изригване в Исландия през 536 г. е разпръснало пепел из цялото Северно полукълбо. Това обяснява „скриването” на Слънцето и Луната, както и ниските температури - при изригване вулканите изхвърлят сяра, бисмут и други вещества в атмосферата. Там се образува аерозолен воал, който отразява слънчевата светлина обратно в космоса, охлаждайки планетата. 

Според същото проучване, около 640 г. се появяват следи от олово, което за учените е доказателство за така наречения „бум в топенето на сребро“. Смята се, че това е сигурен знак, че поразена от болести и глад Европа започва да възстановява икономиката си, ражда се и новата класа на търговците, готова да търгува с благородни метали.

Така или иначе, за този катаклизъм не се знае много, за него не се говори, не се правят много изследвания, епохата не е част от учебните програми. Може би човечеството просто не желае да си припомня колко зависимо е от мощта на природата.