Човекът срещу изкуствения интелект – кой е по-добър на финансовия пазар

Този бърз технологичен напредък оказва огромно влияние и върху индустрията на финансовите услуги като банкиране на дребно, пенсии или лични инвестиции. AI все по-често се появява и в „задкулисни” процеси, свързани с финансите, като киберсигурност, борба с прането на пари или проверки на клиента.

Сред всички тези успехи един аспект като че ли липсва – как AI прави пари на финансовите пазари. Ново проучване, публикувано в International Journal of Data Science and Analytics, хвърля малко светлина върху въпроса дали AI е по-добър от хората в тази област. 

Някои специализирани инвестиционни компании и хедж фондове декларират, че използват AI при вземане на инвестиционни решения, но не дават информация за резултатите. От друга страна, академични изследвания многократно съобщават за много точни финансови прогнози на базата на AI. На теория тези прогнози биха били изключително успешна основа за инвестиционни стратегии. И все пак изглежда това не се случва. Защо е така? Дали причината е утвърдената мениджърска култура, или е нещо, свързано с практическите аспекти на инвестирането в реалния свят?

Първо – принципът на работа. Практиката при AI е да се генерират много варианти на решения и да се избере най-успешният. Този подход не би сработил при управлението на инвестиции в реалния свят, където всяка дадена стратегия може да бъде изпълнена само веднъж и резултатът от нея е недвусмислен - печалба или загуба, без опции за „втори опит”. Плюс това подобен избор между множество варианти на решения би бил подвеждащ във финансовия сектор и вероятно - незаконен. 

Моделите в публикуваните данни показват около 95% точност на прогнозите на AI, което пак на теория е опция за огромен успех. Но в пазарните прогнози, 5% параметър за грешка може да има катастрофални последствия – не само загуба на печалбата, но и на целия основен капитал.

Не е за пренебрегване и факта, че повечето алгоритми при AI работят без всякаква прозрачност и на практика са като „черна кутия". В реалния свят това едва ли ще вдъхне доверие на инвеститорите.

Друг проблем е етиката на финансовия пазар. В AI няма заложени етични стандарти – а и как би могло да има при толкова много социални, управленски и екологични съображения за едно етично инвестиционно решение. Така че нищо не би попречило на AI да инвестира в компании, които могат да навредят на обществения интерес, което директно ще отпрати инвестицията в сивия сектор и в крайна сметка - под ударите на закона.

По-добри ли са хората? Анализът като цяло показва много силни аргументи в полза на човешкия фактор. Въпреки всичките им несъвършенства, емпиричните доказателства категорично показват, че хората са по-напред от AI. Това вероятно се дължи на ефективните преки и бързи мисловни процеси, когато един мениджър трябва да взема бързи решения в условията на несигурност.

Така че в бъдеще AI би могъл да се вгради в инструменти за подкрепа и анализ на инвестиционната стратегия, но крайното инвестиционно решение поне засега определено остава у хората.