Традиционен занаят за деца в норвежкия север носи добри пари

Хората в тази норвежка територия отвъд Арктическия кръг се прехранват с риболов. Във фабриките рибата се почиства от вътрешностите и главите, след което се осолява или се суши под навеси, които са основна част от пейзажа на острова. Остналите рибешки глави се предоставят безплатно на малките работници, които сръчно отделят езиците - „най-доброто месо от рибата”, казва пред smithsonianmag.com Якоб Аркандер, местен износител на риба. 

Така наречените tungeskjaererne – „резачи на езици” – работят във фабриките след училище през целия риболовен сезон, когато арктическата треска мигрира към норвежкия бряг, за да хвърли хайвера си. Традицията запознава детската трудова армия с риболовната индустрия, а родителите смятат, че изучаването на бизнеса и навика за труд са по-важни от спечелените допълнителни джобни.

„Риболовът е най-важното тук и винаги ще бъде основният ни източник на работа. Искам синът ми да се научи, че не е лесно да се правят пари“, казва бащата на 6-годишен работник, докато го чака до полунощ, за да го прибере от фабриката. 

От гледна точка на днешните развити икономики и все по-честата практика на виртуални работни места, работата на деца във фабрика, след училище, въоръжени с остри ножове и в гумени престилки, покрити с рибешки черва може да изглежда странно. Но местните деца я приемат с желание и гордост. 

Организацията е проста – чрез приложението MarineTraffic децата следят кога се прибират риболовните съдове и са във фабриката навреме, за да посрещнат вече обработения улов. Щом тръгне конвейра с кошове рибешки глави, започва да кипи труд. Главите се нанизват на метални шишове, езикът се отстранява с остър нож, а останалото се подрежда в кошове, суши се и се изнася в Нигерия, за супи и яхнии от местната кухня. 

Разгорещени и със зачервени бузи въпреки минусовите темпертури и постоянния морски вятър, децата работят бързо. Снегът наоколо е розов от кръвта на рибата, но изглежда никой няма нищо против. След работа малките работници отнасят дневната си продкция у дома – там рибешките езици се измиват, вакумират или замразяват и са готови за продажба. Традицията е била децата да продават продукцията си от врата на врата, но днес я предлагат на близки и познати или чрез Facebook Marketplace.

В сравнение с обичайната за тийнейджърите продажба на домашни сладкиши, лимонада и произведения по ръчен труд, обработката на рибешките глави изисква сериозна техника с ножа, но и носи добри пари - има сръчни тийнейджъри, които правят над $10 000 за сезон, но средният приход за периода е между $5 000 и $6 000. 

Често заедно работят всички деца от едно семейство, а понякога смените продължават часове след полунощ. Но атмосферата е по детски весела и шумна, а работниците – важни и самостоятелни. Най-малките – първолаците дори се срамуват, че родителите им ги чакат, за да ги приберат. „Не е нужно да ме гледаш през цялото време, мамо. Вече не съм дете!” – казва авторитетно 6-годишният Йорген и борави ловко с ножа – така, както са правили родителите му, и техните родители, и много поколения преди тях.