Санкциите срещу Русия - нож с две остриета

Когато става дума за санкциониране на Русия, САЩ и Европа са изправени пред три предизвикателства: санкциите обикновено се налагат постепенно, а не ударно; договарят се трудно със съюзниците, и най-важното – най-ефективните санкции „излизат скъпо”. Затова и действащите сега санкции срещу Русия са далеч от желязната хватка спрямо Иран, Северна Корея или Венецуела и реално представляват разводнен компромис, предназначен да успокои съюзниците и да сведе до минимум вътрешните разходи, пише Politico.

Но предотвратяването на война е трудна задача и разбира се, не е безплатно. За да притиснат Русия, САЩ и Европа трябва да действат ударно, в единство  и с готовност да понесат известна тежест. Ако го направят, имат силен лост да не допуснат Русия да избере войната.

Три са основните категории санкции, които имат шанс действително да променят играта – и всяка има своите недостатъци. Първо, пълно „отрязване” на големите и по-малки руски банки от финансовите системи на САЩ и Европа. Това би причинило остра финансова криза в Русия, намаляване на инвестициите, падане на рублата, скок на инфлацията и риск да се държат доларови активи в руски банки. Но ще пострадат и много западни инвестиционни фондове, които държат акции и облигации от руски банки, а цената им ще падне. 

Второ, значително да се намалят приходите от износа на Русия, в т.ч. петрол, природен газ, въглища и различни продукти от желязо и стомана. Тук рисковете са по-големи. Светът вече е изправен пред недостиг на природен газ и поскъпването му. Възможо е тежко да пострадат енергоемките европейски индустрии. Нито едно правителство не може напълно да се спаси от такива последствия, но това не бива да бъде извинение за нерешителност или бездействие. 

И трето, САЩ и западните страни биха могли да блокират и вноса на Русия – компоненти за промишлеността, автомобилни части, машинни и прецизни инструменти, потребителска електроника и др. 

Разбира се, подобни мерки биха засегнали не само Русия, но и САЩ, Европа и други големи икономики, напр. Китай – такава е природата на съвременната глобализирана икономика. Освен това има начини за минимализиране на нежеланите последици и основният е факторът „време”, за да могат финансовите и енергийните пазари да се приспособят. Това дава време и на Русия, но руската федерация няма особена алтернатива в продажбата на петрол и природен газ, както и перспектива да диверсифицира икономиката си. Така че за Запада би било много по-лесно да се приспособи, отколкото за Русия.

И още една „клопка” в налагането на санкции срещу Русия – нейният „изпран” финансов резерв по света. Наскоро САЩ нарекоха британската столица„Лондонград” заради потоците пари, които от десетилетия се изливат там в акции, недвижими имоти, футболни отбори, хотели, ресторанти, вериги магазини и пр.  Незнаен обем от тези пари са руски правителствени средства - финансов ресурс, който няма как да се блокира. Няколко комисии на британския парламент разследват дарения от руски донори към управляващата консервативна партия, приканвайки правителството да затвори „пералнята“ в Лондон. Трябва да го сторят и други страни, където ситуацията не е много по-различна. 

Няма да е лесно, предвид мащабната корупция и хибридните войни, които Русия изнася по света. В отношенията с Русия се преплитат много интереси и на мнозина се иска да дръпнат чергата към себе си. Но ако Западът не иска война и разруха, трябва да действа с умела дипломация, бързи и категорични икономически мерки и готовност да се лиши от малко комфорт, включително като „премете” и собствения си двор, в името на глобалния мир.